Facebook

Какво предложи Менда Стоянова: Има ли опасност за валутния борд

В последните два дни се вдигна доста шум покрай внесен тихомълком проект за промяна на Валутния закон от Менда Стоянова и група депутати. Проектът официално беше обяснен с необходимостта да се отговори на изискванията на европейското законодателство и на ЕЦБ във връзка с предстоящото ни приемане в ERM II (чакалнята за еврозоната).

Както всеки нормативен акт, предложен (внесен) на пожар, така и този сипа вода в мелницата предимно на скептиците за влизане в еврозоната, които видяха в него разклащане (дори нагласа за отмяна) на валутния борд, заради евентуално отклоняване от фиксирания курс, дори за нормативна обезценка на националната ни валута с 4-5 лева.

Нищо такова обаче не се предвижда.

Какво се предлага

Както се разбра, Менда Стоянова предлага допълнение на чл. 29 от Закона за БНБ чрез промени във Валутния закон.

Правим допълнение в закона за валутния курс към еврото

„Считано от датата на участие на България в Механизма на обменните курсове (Exchange Rate Mechanism ІІ) официалният курс на лева към еврото е равен на централния курс между еврото и лева, договорен съгласно параграф 2.3 от Резолюция на Европейския съвет за установяване на механизъм на обменните курсове през третия етап на Икономическия и паричен съюз Амстердам, 16 юни 1997 г. (накратко Резолюцията – б.р.) и членове 1.1 и 17.1 от Споразумение от 16 март 2006 година между Европейската централна банка и централните банки на държавите членки извън еврозоната за определяне на процедурите за работа на механизма на обменните курсове в третия етап от икономическия и паричен съюз“ (Споразумението).

Вносителят се мотивира с необходимост от въвеждане в българското законодателство на промени, които да осигурят прилагането на горепосочените два европейски документа.

„Целта на законопроекта е да се осигури съответствие на вътрешната нормативна рамка с европейската нормативна рамка, регулираща административния процес и оперативните процедури за одобряване на валутните курсове в условията на валутно-обменния механизъм (ERM II). Това съответствие е задължително условие за присъединяване към валутно-обменния механизъм“, отбелязаха в свое съобщение от БНБ. Националната банка добави в изявлението си, че заедно с Министерството на финансите подкрепят внесения проект. Той се подкрепял и от ЕЦБ.

Владислав Горанов: От 1 януари 2023 г. ще пазаруваме с евро

Какво най-общо се казва в тези основополагащи документи

Резолюцията има за цел да създаде система между Еврозоната и държавите извън Еврозоната, която гарантира стабилност на обменния курс между техните различни валути при започването на третия етап от икономическия и паричен съюз на 1 януари 1999 г. Документът потвърждава, че участието в ERM II е доброволно за държавите, които не са въвели еврото, като са отказали участие в единната валута, но добавя, че от тях се очаква да вземат участие.

Споразумението определя централен курс, договорен от ЕЦБ и съответната национална централна банка — между еврото и всяка участваща национална валута. Възможни са колебания в размер на 15 % във всяка една посока. Споразумението в своя текст урежда двустранните централни курсове и курсове на интервенция между еврото и участващите валути извън Еврозоната. В чл.1.1 се казва, че Страните по настоящото споразумение участват в съвместно нотифициране на пазара за двустранните централни курсове и за всички промени в тях между участващите валути извън Еврозоната и еврото, както е договорено, като следват общата процедура, определена в параграф 2.3 от Резолюцията (който разглежда процедурата за взимане на решения за валутните съотношения – в случая курса евро/лев, и флуктуациите на валутните курсове). В чл. 17.1 се казва, че всички страни по взаимното споразумение, постигнато съгласно параграф 2.3 от Резолюцията, включително ЕЦБ, имат правото да започнат процедура в условията на поверителност с цел преразглеждане на централните курсове.

Владислав Горанов отчете успешна за българската икономика година

Според Резолюцията, Механизмът на обменните курсове (МОК II, ERM II) има за цел да съдейства да се гарантира, че държавите-членки извън Еврозоната, които участват в МОК II, насочват своите политики към стабилност и насърчават сближаването, като по този начин механизмът подпомага усилията им за приемане на еврото.

В документите се казва, че от 1 януари 2007 г. Българската народна банка става страна по Споразумението между централните банки за МОК II.

Целта на законопроекта е да се осигури съответствие на вътрешната нормативна рамка с европейската нормативна рамка, регулираща административния процес и оперативните процедури за одобряване на валутните курсове в условията на Механизма на обменните курсове. Това съответствие е задължително условие за присъединяване към Валутно-обменния механизъм, категорични са от Министерство на финансите.

Кристалина Георгиева: България стои "много добре" по пътя към еврозоната

Какви са опасенията

Между МФ и БНБ има отдавна подписано споразумение, според което България приема рамковия модел на ERM (МОК) II, като запазва режима на паричен съвет до влизане в Еврозоната при курс 1.95583 лева за едно евро и поема едностранен ангажимент да не променя този курс в рамките на ERM II.

Опасенията на някои икономисти са, че в двегодишния период на членство в ERM II, в който страната ни ще бъде наблюдавана, може да се стигне до предоговаряне на предложения от българска страна обменен курс. Някоя от страните в Еврозоната, като има предвид цялостното състояние на икономиката, би могла да прецени, че българският лев е надценен. И затова именно се променял законът, за да се регламентира евентуална промяна на курса в процеса на наблюдение и преговори в чакалнята.

„Други страни, след влизането на лева, ще определят на закрити заседания какъв да бъде нашият курс. Докато левът е част от ERM II, т.нар central rate (съотношението евро/лев) може да бъде сменян. Това ще са поне две години (според повечето специалисти и повече), в които опасността ще е налична. Дори и да я наричаме „теорiтична“, трябва да сме наясно за колко голям риск става дума“, казва Стоян Панчев, основател на Българското либертарианско общество.

Финансисти в спор: Има ли опасност, ако се отвържем от еврото преди да го приемем

Промяна на курса е възможна (по настояване на държава членка), ако бидейки в чакалнята настъпи някакво драстично влошаване на фискална дисциплина и нивото на държавен дълг, коментира на свой ред финансистът Бисер Манолов. Той допълва, че не вижда никакъв риск в момента за каквато и да е било промяна на курса.

„Законопроектът не поставя под въпрос действащия режим на фиксиран валутен курс. Както многократно е подчертавано от правителството и БНБ, този режим ще бъде запазен до присъединяване на страната към Еврозоната и приемането на еврото“, побърза да успокои БНБ.

Самата Менда Стоянова каза пред в. Труд по повод на информация, че предложените промени могат да доведат до отклоняване от курса лев-евро, че няма опасност за борда, а всичко останало е спекулация.

Къде е проблемът

Може би защото проблемът е технократски, вносителите и МФ подцениха публиката и не оповестиха предварително за промяната, нейните цели и основания. Публиката обаче е чувствителна по темата за влизане в еврозоната и последствията, което това ще има за цените на стоките, включително на работната сила. А може би и точно затова проектът за промяна на един закон беше вкаран тихомълком между две четения през преходните и заключителни разпоредби на друг закон.

Друг е въпросът, че промяната явно е належаща, заради присъединителните процедури, според които България би трябвало да влезе в чакалнята на Еврозоната през април.

„Процедурата е следната – в даден петък, който ние не знаем, Министерство на финансите и БНБ ще изпратят писмо с искане да влезем във валутния механизъм (ERM II). В събота ще бъдат договорени детайлите. В неделя, без ние да знаем, ще сме вътре“, коментира по БНР икономистът Петър Ганев.

Loading...

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Новини по региони

Видин Монтана Враца Плевен Ловеч Габрово Велико Търново Търговище Русе Разград Силистра Добрич Шумен Варна Бургас Сливен Ямбол Стара Загора Хасково Кърджали Пловдив Смолян Пазарджик Благоевград Кюстендил Перник София област София

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!

Изберете новини от Вашата област

Благоевград Бургас Варна Велико Търново Видин Враца Габрово Добрич  Кърджали Кюстендил Ловеч Монтана Пазарджик Перник Плевен Пловдив Разград  Русе Силистра Сливен Смолян Смолян София  София област Стара Загора Търговище Хасково Шумен Ямбол

Видин Монтана Враца Плевен Ловеч Габрово Велико Търново Търговище Русе Разград Силистра Добрич Шумен Варна Бургас Сливен Ямбол Стара Загора Хасково Кърджали Пловдив Смолян Пазарджик Благоевград Кюстендил Перник София област София