Нели Дончева от WWF преди Часът на Земята: У нас най-старото дърво е на 1650 г.

Нели Дончева е специалист лесовъд. Тя работи в природозащитната организация WWF от 2008 година. Коридинира работата по програма „Гори“. На 28 март (между 20,30 и 21,30 часа) за поредна година ще загасим лампите си за час в инициативата Часът на Земята. Това бе поводът да я потърсим и поговорим за защитата на горския фонд у нас. Ето какво сподели тя пред Dir.bg.

– Г-жо Дончева, с какво тази година Часът на Земята ще бъде по-различен от обикновено?
– С това, че сега поставяме акцент върху опазването на горите в България. Горите, както знаете, са най-добрият ни съюзник в борбата с промените в климата. Те ни предоставят чист въздух, пречистват водата, укрепват почвата от ерозия, съхраняват огромно и значимо биологично разнообразие, просто казано, предоставят редица ползи за хората.

– Вие сте от природозащитната организация WWF, която усилено залесява гори в България. На кои места работите?
– Сега залесяваме и възстановяваме един много рядък горски хабитат – това са крайречните гори. Повече от 10 години работим по това направление. Към момента основно сме фокусирани в защитена зона река Марица. Става въпрос за района на Пловдив и Стамболийски, по протежението на реката, към Асеновград също. Работим и по протежението на река Дунав в защитена зона Мартен-Ряхово. И двете защитени зона са част от Натура 2000 на Европейската екологична мрежа. Причината WWF да се насочи към възстановяването на крайречните гори е, че това горско местообитание е много уязвимо. То е било засегнато през последните 60-70 години не само в България, а и в цяла Европа. Затова се води като приоритетно за опазване. Причините за унищожаването в голяма част на крайречните гори са свързани с експлоатацията на земята. На много места гората е била изсечена, за да се ползва земята за земеделие. Изсичани са и гори, за да може да се засадят плантации от бързо растящи тополи и върби. Да не забравяме и негативното въздействие върху крайречната растителност и гори поради изкопаване на речните корита за инертни материали. Така спада нивото на подпочвените води и корените на растенията не могат да поемат достатъчно вода, при което изсъхват. Изграждането на всякаква инфраструктура покрай реките – мини ВЕЦ и т.н., също оказва влияние.

Снимка: WWF

– С какви видове залесявате?
– Използваме различни видове дървета – черна и бяла топола, бяла върба, източен чинар, брястове, полски ясен, летен дъб, черна елша и др. Това са специфични видове за крайречните гори. Освен че избираме внимателно конкретния дървесен вид, събираме и семенен материал и резници от дървета, които са в района на мястото, на което ще правим залесяване. Става въпрос за дървета от местен произход, като по този начин се опазва и генетичното разнообразие. За да осигурим качествен материал за засаждане даваме семената в специализирани разсадници, където се произвеждат фиданките. Самият факт, че залесяваме с повече видове, а не само с един или два, предопределя и сложността на работата. Друго нещо, което правим, е да съобразим избора на видове за залесяване с микроповишения или микропонижения на терена. Например, фиданките от черна елша засаждаме в микропониженията, а летния дъб на по-високите места. Стремим се да следваме близките до природата процеси. Това ни прави различни нас, от WWF, в сравнение с други залесителни инициативи, които се правят.

– Какво прави WWF за опазване на горите в България?
– Работим по няколко направления. Освен залесяването, за което споменах, картираме старите гори. Те са изключително ценни – не само за България, но и за природата на цяла Европа.

– У нас на колко години е най-старата гора?
– У нас най-старото дърво е гранитският дъб, който се намира в старозагорското село Гранит. Възрастта му се изчислява на 1650 години. Байкушевата мура, която се намира в национален парк Пирин, също е много стара (над 1300г). Отделни дървета у нас достигат възраст от 800-900 години. В пиринските гори от бяла и черна мура, има такива дървета. Възрастта им е определена от колеги от Лесотехническия университет. Тези гори са уникални и представляват световно природно наследство. Когато картираме старите гори, сами разбирате, че акцентът не е поставен върху отделното дърво, а разглеждаме цялата екосистема на гората. За да бъде определена една гора като стара, не е достатъчно само да има стари дървета. Отчитаме наличието на мъртва дървесина, едроразмерни дървета, такива с хралупи, разнообразна структура на гората и т.н. Когато едно старо дърво падне се освобождава място, а светлината достига до младите поници и фиданки, които се нуждаят от нея за своя растеж. Животът в гората е динамичен. Важно е да опазим старите гори не само заради голямото биологично разнообразие, което те съхраняват, но и заради екосистемните ползи от тях за хората. Голяма наша цел е намаляването на незаконния дърводобив. От 2005 г насам периодично правим анализ на нивата на незаконния добив и с действията си успяхме да привлечем вниманието на отговорните институции. Разработихме публична платформа, на която публикуваме разнообразна информация за горите в България. Разхождайки се из гората и попадайки на сеч, хората се чудят дали е законна, или не. Чрез платформата ни (https://gis.wwf.bg/mobilz/) могат лесно да проверят и да разберат дали за съответното място има издадено разрешително, или няма. Работим и за подобряване на горското законодателство у нас и за това в Европа. Стремим се да активизираме хората, така че те да разберат какво представлява стопанисването на горите и защо е нужно да ги пазим.

Снимка: WWF

– Кои, според Вас, са най-ценните гори в България?
– Старите са изключително ценни, защото съхраняват изключително биологично разнообразие.

– Какъв процент са те от общия горски фонд у нас?
– Старите вековни гори са около 4-5%. През 2016-а от Министерството на земеделието и горите издадоха заповед, с която 109 хил. хектара стари гори бяха защитени. Това е една много напредничава стъпка. През последните две години от WWF проучваме и картираме старите гори, които са собственост на общините. Очакваме общините да последват примера на министерството на земеделието и да обявят старите си гори за опазване. В община Ботевград вече го направиха, обявиха 100 хектара гори за защитени. Крайречните гори, за които говорих, също са много ценни, защото те служат като био-коридор и създават свързаност на природните територии. Ценни са и равнинните дъбови гори – масово унищожени в миналото, а в наше време са останали само островчета и малки групи дървета от тях.

– Как всеки, който има желание, може да помогне за опазването на горите у нас?
– Доброволческата работа е много важна. Освен полагането на труд, по време на акциите, хората научават много неща от нас за горите. Често пъти успяваме да преборим митове, които са се настанили в главите на хората, свързани с горите. Трудът, който хората полагат, е изключително ценен. Самото възстановяване на крайречна гора е голямо предизвикателство, така че всички желаещи са добре дошли. Друг начин, по който могат да помогнат хората, е да споделят нашата информация и да направят дарение, разбира се.

– Ефектът от Часът на Земята какъв е?
– Целта е най-вече да се промени мисленето на хората. Всички си представяме, че само с изгасването на светлините за час ефектът не е много голям. Ако в този един час обаче се замислим какво като отделни хора бихме могли да направим за горите, как да бъдем по-отговорни към планетата ни, ще е добре. Много са нещата, които можем да направим. От това да спираме водата, когато си мием зъбите, до това да избираме отговорно продукти, произведени с грижа за околната среда, напр. продукти от дървесина произведени от отговорно стопанисвани гори, да предпочитаме сертифицираната риба и рибни продукти. Добре е хората да бъдат по-отговорни към природата и с действията си да го демонстрират. Например, много често ни се обаждат, че някъде се сече гора. И очакват ние да подадем сигнал, като те самите също могат да го направят. Просто хората трябва да бъдат по-активни и да действат. Сами трябва да си подредим градината. Промяната тръгва от всеки един от нас.

Loading...

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Новини по региони

Видин Монтана Враца Плевен Ловеч Габрово Велико Търново Търговище Русе Разград Силистра Добрич Шумен Варна Бургас Сливен Ямбол Стара Загора Хасково Кърджали Пловдив Смолян Пазарджик Благоевград Кюстендил Перник София област София

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!

Изберете новини от Вашата област

Благоевград Бургас Варна Велико Търново Видин Враца Габрово Добрич  Кърджали Кюстендил Ловеч Монтана Пазарджик Перник Плевен Пловдив Разград  Русе Силистра Сливен Смолян Смолян София  София област Стара Загора Търговище Хасково Шумен Ямбол

Видин Монтана Враца Плевен Ловеч Габрово Велико Търново Търговище Русе Разград Силистра Добрич Шумен Варна Бургас Сливен Ямбол Стара Загора Хасково Кърджали Пловдив Смолян Пазарджик Благоевград Кюстендил Перник София област София