Шофирането след употреба на наркотици – доказване, умисъл и проблеми в практиката

Депутати от управляващото мнозинство и техни колеги от „Воля“ и ДПС предлагат да се смекчат наказанията за шофьори, при които тест отчита употреба на наркотик, но бъде доказано, че в момента на управлението не са били под неговото въздействие. Същото да важи,  когато употребата на дрога се установява само на базата на свидетелски показания или със специални разузнавателни средства, предвижда още законопроектът за промяна в НК

, публикуван на сайта на парламента.

За разлика от алкохола, при който за престъпление се счита само шофирането след употребата на над 1,2 промила, при дрогата няма граница, въпреки че тя оставя следи в организма дори да е приета дни по-рано и отдавна въздействието й да е отминало. Това важи най-вече за марихуаната.

„Установяването на метаболит в организма към момента на деянието означава единствено, че някога във времето лицето е употребило наркотично вещество, като е възможно да се касае за период от часове, дни, седмици или дори месеци, и вредният ефект от злоупотребата да е отминал“, пишат авторите на предложението в мотивите си, като според тях, ако наркотикът не е повлиял по никакъв начин на поведението на шофьора, водачът не трябва да бъде наказван.

Депутатите предлагат употребата на дрога да се установява чрез тест на слюнката, а след това и с кръвна проба.

„Ако се докаже наличие на наркотично вещество в слюнката, при това с утвърдените тестери, чиито настройки, специално предназначени за контрол на шофьори, показват положителен резултат само в кратък период след употребата, може да се приеме, че наркотичното вещество оказва влияние и върху реакциите на водача“, пишат в мотивите си те.

Според тях с предлагана промяна „въпросът ще бъде разрешен чрез баланс между стремежа към нулева толерантност спрямо подобни прояви и основният принцип, че за да се обяви за престъпление, деянието трябва да е общественоопасно“.

Историческо тълкуване

Държавите в Европа са възприели различен подход при криминализирането на управлението на моторни превозни средства (МПС) след употреба на наркотични вещества, разяснява по този повод Аспарух Христов – младши съдия в Окръжен съд-Благоевград, за сайта „Лекс“.

В Австрия, Хърватия, Кипър, Унгария, Малта и Холандия се прилага т. нар. подход „повлияване/въздействие“ (impairment), който се характеризира с това, че за съставомерността на управлението на МПС след употреба на наркотични вещества е необходимо да се докаже освен употреба и повлияване на водача от наркотичното вещество. Изследването на повлияване (въздействие) изисква специално подготвени специалисти за оценка на субективни показатели, както и комплексно разглеждане на лабораторни резултати (изследване на кръв) с оценка на въздействие.

Другият подход – „нулевият толеранс“, е възприет и се прилага в правните системи на Франция, Италия, Литва, Латвия, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Швеция. Характерно за него е това, че за наказателното преследване, респективно за съставомерност на деянието, е необходимо единствено да се установи употреба на наркотично вещество от водача на МПС.

Налице е и подвид на нулевия толеранс, а именно „нулев толеранс с гранични стойности“ (per se legislation). Това е разновидност на нулевия толеранс, при която са фиксирани числени стойности (граници) за отделните наркотични вещества и/или техни метаболити в кръвта с определен от закона минимум, установяването на който е предпоставка за съставомерност на деянието.

България попада в групата на страните, възприели „пълен нулев толеранс“, доколкото в диспозицията на чл. 343б, ал. 3 Наказателния кодекс (НК) не е залегнало изискване от обективна страна да се установи повлияване на водача от наркотичното вещество.

Управлението на МПС след употреба на наркотични вещества и техните аналози е криминализирано в НК през 2000 г. (ДВ, бр. 21 от 2000 г.), като в чл.343б, ал.3 НК е добавена нова ал. 3. В първоначалния ѝ вид материалноправната норма на чл.343б, ал.3 НК е била формулирана по следния начин:

„Който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от свобода до две години“.

През годините диспозицията на цитираната ал.3 е запазила първоначалната си формулировка, като през 2015 г. (изм., бр. 74 от 2015 г.), корекция е претърпяла санкционната ѝ част, в която са предвидени кумулативно наказанията „лишаване от свобода“ от една до три години и „глоба“ от 500 до 1500 лева.

С оглед вида и размера на наказанията до 2017 г. наказателните производства, инициирани за престъпления по чл. 343б, ал. 3 НК, са протичали по реда на Глава XXVIII НПК „Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание„.

Възможността за прилагането на чл.78а НК за престъпления по чл.343б, ал.3 НК е дерогирана през 2017 г., след допълване на нормата на чл.78а, ал.7 НК (доп., бр.54 от 2017 г.), с което е въведена забрана за прилагане на диференцираната процедура по Глава XXVIII НПК и за налагане на наказания по реда на чл.78а НК в случай, че водачът e употребил наркотични вещества или техни аналози. Това обяснява и сравнително малкия брой произнасяния на Върховния касационен съд (ВКС) по въпроса за прилагането на чл.343б, ал.3 НК.

Практически проблеми при приложението на чл. 343б, ал. 3 НК

В сегашния ѝ вид нормата на чл.343б НК инкриминира управлението на МПС след употреба на алкохол и наркотични вещества, като в ал.1 и 2 са правно регламентирани изискуемите от закона обективни и субективни признаци за съставомерност на управлението на МПС след употреба на алкохол, а в ал.3 – тези, криминализиращи управлението на МПС след употреба на наркотични вещества и техните аналози. В ал.4 е предвиден квалифициран състав на управлението на МПС след употреба на наркотични вещества (при условията на повторност).

Актуалната редакция на материалноправната разпоредба на чл. 343б НК е при следната формулировка:

Чл. 343б, ал.1. Който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и с глоба от двеста до хиляда лева.

ал. 2 Който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, установено по надлежния ред, след като е осъден с влязла в сила присъда за деянието по ал. 1, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и с глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева.

ал. 3 Който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и с глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева.

ал. 4 Ако деянието по ал. 3 е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години и глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева.

На пръв поглед отделните диспозиции не предполагат практически проблеми при приложението на чл.343б НК.

С диспозициите на ал.1 и ал.2 от обективна страна са въведени изисквания предвиденият от закона минимум на количеството алкохол за съставомерност на деянията да е установен по надлежния ред в кръвта на дееца.

За управлението на МПС след употреба на наркотични вещества и техните аналози не са залегнали изискванията същите да бъдат установени по надлежен ред в кръвта на водача. Тук не можем да говорим за пропуск на законодателя, доколкото същият систематично е заложил тези изисквания в предходните две алинеи, респективно следва да се приеме, че, с оглед по-високата степен на обществена опасност на управлението на МПС след употреба на наркотични вещества и техните аналози, е предвидена възможност съставомерността на това престъпление да се доказва с по-широк спектър от доказателства и способи за доказване, предвидени в НПК.

I. Логическото тълкуване на материалноправната разпоредба на чл.343б, ал.3 НК обуславя извода, че за съставомерността на управлението на МПС след употреба на наркотични вещества не е нужно наличието на наркотичното вещество да е установено по надлежния ред, нито е налице правна необходимост същото да е установено в кръвта на водача.

В подкрепа на този извод е преобладаващата практика на ВКС.

Така в Решение № 81 от 15.05.2018 г. на ВКС по н. д. № 237/2018 г., III н. о., НК, е прието, че за разлика от чл.343б, ал.1 НК, където елемент от състава на престъплението е алкохолната концентрация, надвишаваща 1,2 на хиляда, да е установена по „надлежния ред“, то за съставомерността на чл.343б, ал.3 НК, такова изискване липсва. Следователно, доказването на обстоятелството, че деецът управлява след употреба на наркотични вещества може да се извърши с всички допустими доказателствени средства.

В тази насока е и становището, застъпено в Решение № 116 от 8.08.2016 г. на ВКС по н. д. № 34/2016 г., III н. о., НК, в което е прието, че от обективна страна съставът на деянието по чл.343б, ал.3 НК изисква единствено управление на МПС след употреба на наркотични вещества, като не се изисква наличие на определена концентрация на наркотичните вещества в кръвта или доказване на неспособност за управление на МПС. Доказването на употребата на наркотични вещества е възможно да се установи с всякакви доказателства и доказателствени средства, предвидени в НПК.

Най-новата практика на ВКС също е в подкрепа на гореизложеното, така в Решение № 126 от 5.07.2019 г. на ВКС по н. д. № 540/2019 г., II н. о., НК, е прието, че в разпоредбата на чл.343б, ал.3 от НК липсва обективен признак надлежен ред на установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, който е предвиден от законодателя в диспозицията на чл.343б, ал.1 от НК относно концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства. Ето защо е недопустимо процесът на установяване на обективната истина да бъде ограничен от административни разпоредби.

Следва да се отбележи, че е налице произнасяне на ВКС и в обратния смисъл.

Така в Решение № 28 от 24.04.2018 г. на ВКС по н. д. № 1222/2017 г., I н. о., НК, решаващият състав на ВКС е приел, че установяването на признака „след употреба на наркотични вещества или техни аналози“ по чл.343б, ал.3 от НК може да се осъществи единствено чрез предвидения в Наредба № 30/2001 г. ред – посредством използване на одобрено и нарочно определено техническо средство и/или чрез медицинско и лабораторно изследване.

В случай, че за правилно се приеме първото становище, а именно, че не е налице предвидено в закона изискване наркотичното вещество да е установено по надлежния ред в кръвта на водача, възниква логичният въпрос налице ли е колизия между Наказателния кодекс, в частност чл.343б, ал.3 НК и подзаконовия нормативен акт, уреждащ реда и начина за установяване наличието на алкохол и/или наркотични вещества – Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Отговорът на този въпрос категорично е в положителна насока и същият се извежда още от наименованието на подзаконовия нормативен акт, в което е залегнало и установяване употребата на наркотични вещества и техните аналози. Аргумент в тази насока може да бъде почерпен и от чл.1 от Наредбата, който посочва, че подзаконовият нормативен акт урежда реда, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на МПС, трамваи или самоходни машини, но също така и употребата от тези водачи на наркотични вещества или техни аналози.

Липсата на синхронизация между НК и Наредбата се установява и при прочита и сравнението на чл.343б, ал.3 НК и чл.23 от Наредбата. С ал.3 на цитираната материалноправна разпоредба законодателят не е въвел изискване наркотичните вещества и техните аналози да се установяват по установен ред. От друга страна, в чл.23 от Наредбата е залегнало, че „при химико-токсикологичното лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози се анализират предоставените проби урина и кръв. Употребата се доказва чрез резултата от изследването на кръвната проба. При липса на проба урина изследването се извършва само с пробата кръв“, като в чл.5, чл.6 и чл.7 от Наредбата е предвиден и ред за извършване на проверка.

На следващо място в ал.3 на чл.343б НК не е налице изискване наличието на наркотично вещество да е установено в кръвта на водача, но от друга страна чл.21 от Наредбата въвежда изискване за изследване на едната от представените проби кръв, а в чл.23 от Наредбата е залегнало изискване употребата на наркотични вещества в кръвта на водача да е установена след анализ на пробите кръв и урина.

Така изложеното обуславя нуждата от отговор на следните въпроси:

  1. За съставомерността на престъплението по чл.343б, ал.3 НК необходимо ли е употребата на наркотични вещества и техните аналози да е установена по реда, предвиден в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози ?
  2. За съставомерността на престъплението по чл.343б, ал.3 НК необходимо ли е наркотичните вещества и техните аналози да са установени в кръвта на дееца или може да се установи след изследване на биологични проби урина, слюнка, пот или коса?

II. Налице е противоречива практика и по въпроса дали за съставомерност на деянието по чл. 343б, ал. 3 НК е необходимо деецът да е бил повлиян от употребата на наркотичното вещество.

Така в Решение № 483 от 17.12.2015 г. на ВКС по н. д. № 1488/2015 г., I н. о., НК, е прието за безспорно, че наркотичните вещества водят до такива промени в съзнанието на водача, но само откриване на следа от употребата им в кръвта на водача не е достатъчно за реализирането на такава именно заради тяхната особеност – да се натрупват в кръвта и да се елиминират по-трудно от алкохола. Т. е. не е достатъчно следи от наркотични вещества да се установят в кръвта на водача или в издишания от него въздух, необходимо е поведението му да е повлияно от техния прием, а това следва да се установи с допустимите от НПК средства.

Обратното становище е застъпено в Решение № 79 от 8.05.2018 г. на ВКС по н. д. № 318/2018 г., III н. о., НК, в което състав на ВКС е приел, че Законът не е въвел критерии за въздействието на наркотичните вещества върху водача на МПС и до каква степен това се е отразило на способността му да шофьора, както и в Решение № 4 от 11.05.2018 г. на ВКС по н. д. № 1244/2017 г., III н. о., НК, в което съставът на ВКС не е приел тезата на защитата, че за съставомерност на престъплението по чл.343б, ал.3 НК не е достатъчно следи от наркотично вещество да се установят в кръвта на водача или в издишания въздух, а е необходимо поведението му да е повлияно от техния прием.

Наличието на противоречие и по този въпрос налага необходимостта да се даде отговор на следните въпроси:

  1. За съставомерност на престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК необходимо ли е да се установи повлияване на водача от употребата на наркотично вещество?

В случай, че се даде положителен отговор на първия въпрос, следва да се отговори и на въпроса:

  1. С какви доказателства и способи за доказване е допустимо да се установи повлияването на водача от употребата на наркотични вещества (гласни, писмени, експертизи)?

III. На следващо място следва да се отбележи наличието на проблем в практиката и при извеждане субективната страна на престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК.

Престъплението по чл.343б, ал.3 от НК е от категорията на формалните, тоест умисълът може да бъде само пряк.

В ал.1 и ал.2 на цитираната материалноправна норма законодателят е въвел количествен критерий за съставомерност на управлението на МПС след употреба на алкохол и при установяване на предвидения в закона минимум количество в кръвта на водача се извежда и субективният елемент от състава на престъплението, а именно прекият умисъл.

Законодателен подход с въвеждане на количествен критерий при управлението на МПС след употреба на наркотични вещества и техните аналози липсва, доколкото в диспозицията на чл.343б, ал. 3 НК не е залегнало такова изискване. Начинът, по който е формулирана нормата на чл.343б, ал.3 НК и липсата на определен от законодателя количествен критерий обуславят извода, че за съставомерността на престъплението по чл.343б, ал.3 НК е ирелевантен моментът на употреба на наркотично вещество от водача, а именно дали същата е непосредствено преди управлението на МПС или на по-ранен етап. В тази насока е и оскъдната практика на ВКС по въпроса, обективирана в Решение № 79 от 8.05.2018 г. на ВКС по н. д. № 318/2018 г., III н. о., НК, в което е застъпено становището, че без правно значение е времето на употреба – непосредствено преди управлението на МПС или по-ранен момент, поради което отдалечеността във времето на момента на употреба спрямо момента на управление на МП, не би могло да доведе до липса на съзнание у дееца за общественоопасния характер на деянието.

В практиката не е налице проблем в случаите, при които наличието на наркотично вещество е установено в кръвта или слюнката на водача. Становищата на специалисти в областта на токсикологията са, че тогава употребата е в период относително близък до времето на изследване, като в повечето случаи експертите го рамкират в диапазон до 12 часа преди проверката, респективно не са налице трудности при извеждане умисъла при дееца. В светлината на гореизложеното може да се разглежда и хипотеза, при която наркотичното вещество е установено в урината на подсъдимия, тъй като в подобни казуси според специалисти в областта на токсикологията наркотичното вещество е в етап „изчистване„, което обуславя извод, че употребата е в рамките 12-24 часа преди тестването, тоест може да се извърши преценка за наличието или липсата на умисъл у дееца.

Застъпването на тезата, че доказването на употребата на наркотични вещества е възможно да се установи с всякакви доказателства и доказателствени средства, предвидени в НПК, поражда резонния въпрос доколко ще е налице умисъл у дееца при другите, изброени по-горе, методи на изследване. Например при изследване на косата на водача е възможно да се установи употреба на наркотично вещество във времеви период, доста отдалечен назад във времето, а именно 6 месеца преди тестването му.

Гореизложената аргументация обуславя нужда от отговор на въпроса:

Ако се приеме, че употребата на наркотично вещество може да се установи не само с пробата кръв, а и след анализ на други биологични проби (урина, слюнка, пот или коса), до кой момент ще е налице умисъл у дееца, доколкото всеки един от методите установява употреба на наркотично вещество в период, различно отдалечен във времето от момента на изследването?

Изложеното налага да се прецени дали трябва да се предприеме законодателна промяна, с която да бъдат синхронизирани НК – чл. 343б, ал. 3, и подзаконовият акт, който урежда реда за установяване на употребата на наркотични вещества, или чрез задължително тълкуване да бъде даден отговор на въпросите, по които има противоречива практика на съдилищата и които създават трудности при правоприлагането.

Loading...

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Новини по региони

Видин Монтана Враца Плевен Ловеч Габрово Велико Търново Търговище Русе Разград Силистра Добрич Шумен Варна Бургас Сливен Ямбол Стара Загора Хасково Кърджали Пловдив Смолян Пазарджик Благоевград Кюстендил Перник София област София

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!

Изберете новини от Вашата област

Благоевград Бургас Варна Велико Търново Видин Враца Габрово Добрич  Кърджали Кюстендил Ловеч Монтана Пазарджик Перник Плевен Пловдив Разград  Русе Силистра Сливен Смолян Смолян София  София област Стара Загора Търговище Хасково Шумен Ямбол

Видин Монтана Враца Плевен Ловеч Габрово Велико Търново Търговище Русе Разград Силистра Добрич Шумен Варна Бургас Сливен Ямбол Стара Загора Хасково Кърджали Пловдив Смолян Пазарджик Благоевград Кюстендил Перник София област София