БългарскиEnglishFrançaisDeutschΕλληνικάРусский

Петко Добрев: Годината на лицемерието, което вече е съсипало Европа

Петко Добрев: Годината на лицемерието, което вече е съсипало Европа
За мен няма и капка съмнение, че ключовата дума за 2022 г. е „лицемерие“.

За голямо съжаление лицемерието стана норма на поведение в света, който смята себе си за демократичен и към който България принадлежи.

Върхът на айсберга, наречен „лицемерие на Запада“, бе най-ясно показан от г-жа Меркел и г-н Оланд. Те с прости думи казаха, че през 2014 г. Западът е взел решение да предизвика война между Русия и Украйна. Именно с тази цел са подкрепени Минските споразумения, които бяха регистрирани и в Съвета за сигурност на ООН.

Истинската цел на Запада е била подготовка на Украйна за война, а не за мирно разрешение на конфликта. Това лицемерие на Запада обаче е доказателство, че той практически е обезсмислил съществуването на ООН. И днес да бъдат обвинявани Путин и Русия за този конфликт след признанието на г-жа Меркел и г-н Оланд е проява на висша форма на лицемерие.

Лицемерието на Запада продължи с провеждане на психологическата и физическата кампания за „война до последния украинец“. Никой няма да върне убитите украински мъже. А те загинаха, защото се оказа, че Минските споразумения са били продукт на западното лицемерие.

Лицемерието на Запада продължи с политиката на „санкции“ срещу Русия. Резултатът от санкциите – невиждана инфлация в Европа и увеличаване цената на природното богатство на Русия. А природното богатство на Русия е внушително.

Лицемерието на Запада продължи и с политиката на тотално „отричане“ на Русия. Резултатът от тази политика – Русия увеличава териториите си. Напролет може да стигне и до Киев. При такава политика на „отричане“ на Русия, на руснаците не им остава нищо друго освен да въздигнат паметник на Байдън, който възкреси имперския дух на Русия и освободи нейния териториален хоризонт.

Към днешна дата е повече от видимо, че САЩ водят политика на изтощаване и обедняване на Европа. Тази политика на САЩ бих събрал в един израз – война срещу Русия до последния украинец и последното евро.

Лицемерието на Запада намери място и в истеричното принуждаване на хората да рискуват своето здраве подлагайки се на „ваксиниране“. Днес същия този Запад мълчи за жертвите на „ваксините“ и дори за липсата на последващ контрол. А липсата на последващ контрол за тяхното въздействие бе ясно показана в САЩ и то в резултат на съдебно решение.

Аз бих дал два примера за липса на последващ контрол за въздействието на „ваксините“ тук в България. Първи пример – човек на възраст над 70 години, който виждам всеки ден. Преди ваксинациите не е пил хапче през живота си според неговите думи. Днес е с най-сериозно заболяване и никой не се интересува дали това няма връзка с ваксинирането му.

Втори пример – много близък мой родственик. Също ваксинирал се. Наскоро същият получи запушване на кръвоносен съд в областта на мозъка. Благодаря на Бога и професионалната намеса на лекари днес той е в добро здраве. Но кой следи дали няма връзка между неговата ваксинация и влошаването на здравето му?

През 2022 г станахме свидетели на цензура, по отношение на събитията в Украйна и пандемията COVID, каквато е характерна за диктаторските режими. Чрез тази цензура, според мен, се правят опити да превърнат в пълни идиоти.

Да изпращаш помощи за стотици милиони за Украйна и украинците, а за лечението на българските деца да събираме капачки е признак за абсолютна липса на разум. Това даже не е лицемерие, това е цинизъм.

За тези, които ще ме упрекнат за написаното от мен ще кажа следното. Само преди по-малко от месец си отиде слънчево момиче от Силистра, което е трябвало да бъде лекувано в Турция, но срещу непосилна за семейството й сума. Добри хора от Силистра и цяла България започнаха кампания за събиране на необходимите средства. Времето не им достигна. Ето защо смятам, че нашата държава, съгласно нашата Конституция, е длъжна да гарантира живота на българските граждани. Вместо това се оказва, че за българските деца събираме капачки, а помощите летят за Украйна.

За това, че въпросната цензура ни превръща в идиоти ще приведа още един пример. 44-то Народно събрание на Р България прие Декларация относно административно – териториалната реформа в Украйна и защитата на правата и целостта на българската общност. Тази Декларация е публикувана в Държавен вестник брой 47 /2020г. И тази цензура днес ни убеждава, че режимът в Украйна никога не е ограничавал правата на българска общност, която живее там вече столетия.

А за какво беше приета въпросната Декларация от 44 НС?
Лицемерието на българските политици, които неистово се борят да докажат, че са „демократи“ и „антикомунисти“ сътвориха обаче истински шедьовър на политическото лицемерие.

В НС представители на партии, които са членове на ЕНП внесоха два отделни законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен. Идеята и на двата законопроекта е да се премахнат символите на този режим и който ги използва да бъде санкциониран.

Дори има идея и на всички публични места да бъдат сложени табели, където да бъде изписано, че комунистическия режим е престъпен. На пръв поглед човек ще каже – тези са истински антикомунисти. Да, ама не, както казваше един български журналист.

И това е така, защото тези съвременни „антикомунисти“ не казват нищо за облагите, които някои са получавали от обявения за престъпен режим. Значи да махаме символите, но облагите да ги оставяме.

По този повод се обърнах до лидерите на тези две парламентарни групи и на ел. пощи им изпратих няколко предложения, които те допълнят към своите. Накратко – предложих им да се занимават с облагите, които някои са получавали с решение на орган обслужващ обявения за престъпен режим и ползите получени чрез тях. Да бъдат обявени както тези облаги, така и хората, които са се възползвали от тях. Защото ако символите на този режим са тежест за демокрацията ни, какво да кажем за облагите, които някои са получавали от този режим? Явно облагите от обявения за престъпен режим са толкова ценни, че за тях и думичка не се проронва.

След като направих своите предложения обаче, не забелязвам някой от вносителите да коментира внесените законопроекти. Изглежда, когато се заговори за облагите, получени от обявения за престъпен режим, някои от вносителите може и да е ползвал такива. И ако това не е лицемерие…
И накрая ще дам още един пример за лицемерие.

През месец ноември подадох заявление за достъп до обществена информация до Министерство на отбраната. Поисках да получа по формата справка за периода 1990 -2022 г информация за това колко народни представители, министри и зам.министри не са отбили задължителната военна служба в периода, когато тя беше задължителна. От кои парламентарни групи са били или в състава на кой МС и какви са били причинете за това. При възможност да бъдат дадени имена или инициали.

В информацията, поискана от мен посочих, изрично, че искам да ми бъде предоставена на електронен адрес, посочен от мен. След получаването на заявлението ми в МО е решено, че то трябва да бъде препратено до Председателя на ДА „Архиви“, Командира на съвместното командване на силите и Началника на централното военно окръжие. След повече от месец на електронния си адрес получих писмо с укор към мен, че не съм си потърсил писмото в пощенската служба и то било върнато и за това сега ми изпращали отговор на посочения от мен електронен адрес. За мен е явно, че номерът с непотърсено от мен писмо в пощенската служба е направен заради срокове за обжалване, които трябва да пропусна. И това е повече от очевидно, тъй като в своето заявление аз изрично съм посочил, че желая поисканата от мен информация да ми бъде изпратена на мой електронен адрес. И какъв отговор получих единствено от Командира на съвместното командване на силите. За да получа исканата от мен информация трябва да представя:
-Трите имена и ЕГН на всяко лице.
-Военно окръжие, където лицето се води на отчет.
-Населено място, в което лицето е бил жител към датата на започване на службата.
-Пълномощно от лицето, че е съгласно да бъде предоставяна информация за него на трети лица.

Повече от ясно е, че аз не мога да представя поисканите от мен данни. Но ако те са пречката за получаване на поисканата от мен информация, то подчинените на Командира на съвместното командване на силите могат да се обърнат към Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.

Всички лица, за които аз съм поискал информация са проверявани от тази комисия. Но явно никой няма желание да разкрие информация за това, кой умишлено е избягнал отбиването на задължителната за времето военна служба.

А да искам пълномощно от всеки, който е избягнал отбиването на задължителната военна служба, т.е. който е извършил престъпление е повече от лицемерно изискване. Та кой е този, който ще каже, че умишлено е извършил престъпление и е избегнал родната казарма? Но още по –голямо лицемерие е такива лица, които не са били освободени от военна служба, а по един или друг незаконен начин са я избегнали да агитират или да вземат решения за включването на България по един или друг начин във военни действия.

И това е така, защото тези лица в мирно време са избегнали задължителната военна служба, а какво да си мислим за време на война? Да си мислим, че те или техните деца ще бъдат на фронтовата линия ли?
И да се върна към 2022г. За съжаление това е годината на лицемерието. Дано да е последната такава.



Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!

Новини по региони

Видин Монтана Враца Плевен Ловеч Габрово Велико Търново Търговище Русе Разград Силистра Добрич Шумен Варна Бургас Сливен Ямбол Стара Загора Хасково Кърджали Пловдив Смолян Пазарджик Благоевград Кюстендил Перник София област София

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!