Петролът, природният газ и въглищата ще са в центъра на възстановяването след коронакризата
В период на несигурност хората залагат на най-сигурното и работещото. Енергията е в основата на всяка една стопанска операция и икономическите агенти ще целят да я използват по най-ефективния начин, с възможно най-ниските разходи. Това означава, че фосилните горива (петрол, природен газ и въглища) ще изнесат тежестта на икономическото възстановяване след коронакризата. Разбира се, не трябва да се пренебрегват онези усилия, които са в посока диверсификация на енергоресурсите. Но на тази диверсификация трябва да се гледа прагматично и с хладен ум. Прогнозата е на енергийния експерт Борислав Боев от негов анализ специално за 3е-news.net.
Той смята, че концептуално преходът към диверсификацията не е сложен – просто трябва да бъде увеличен делът на ядрената енергия, подпомогната от ВЕИ и природния газ. Но този преход води със себе си редица политически предизвикателства – ядрената енергетика продължава да бъде стигматизирана и политически некоректна в повечето западни държави, за сметка на ВЕИ, които се ползват със всички политически и финансови привилегии на правителствата. Това създава предпоставки за други дисбаланси, които също не са за пренебрегване от т.нар. „policy-makers“ в електроенергетиката. Но дори и с тези политики, фосилните горива продължават да заемат структуроопределящо място и в електропроизводството – сигурен знак, че значението им за стабилността на системата е голямо.
В други водещи икономически сектори като транспорт и селско стопанство определящи също ще бъдат фосилните горива. Просто към настоящия момент алтернативите не са в състояние да „изземат“ пазарния дял на утвърдените енергийни ресурси. Както при възстановяването преди 10 г., фосилните горива запазват водещата си роля защото са достъпни, утвърдени и икономически ефективни.
Всяка икономическа криза е уникална и дава нови уроци
Достъпът до енергийни ресурси винаги е бил определящ за устойчивостта на възстановяването и бързото връщане на икономическите агенти в коловоза на растежа. Важно е да се отбележи, че следкризисният период изисква преди всичко максимална сигурност и предвидимост в енергийните доставки, а към момента реалностите в енергетиката са такива, че само фосилните горива могат да я предоставят. Има два свята – в идеалистичния се говори за новото начало и края на фосилните горива, а в реалния – фосилните горива ще са тук много след като тази криза си отиде, обобщава Борислав Боев.
По неговите думи, тежките ограничителни мерки в индустриално развитите държави и несигурността в бизнес средата по време на пандемията са повлияли значително не само на петролните котировки, но и върху перспективите за развитието на сектора. Така редица ключови петролни и газови компании в САЩ бяха изправени на ръба на несъстоятелността, а други – фалираха. Глобалният спад в потреблението, геополитическата нестабилност и влошения инвестиционен климат дадоха пагубно отражение върху тези компании. Въпреки оперативните сътресения в целия сектор, свързан с добива, преработката и експорта на въглеводороди, обаче, икономическата криза все някога ще приключи и възстановяването ще започне. В петролната ера това означава само едно – потреблението ще се повиши, а това ще даде тласък в развитието на всички компании по веригата – не само тези, свързани пряко с добива, но и тези от преработвателната промишленост.
Енергийна трансформация в петролната ера?
Заявките на повечето западни правителства са, че възстановяването от икономическата криза ще даде нов тласък на прехода към „зелена икономика“. Отвъд гръмките обещания и заучените фрази, обаче, световната икономика едва ли има време и ресурси за толкова бърза трансформация – особено, когато се намира в турбулентни икономически времена, където народите искат колкото се може по-бързо да се върнат в коловоза на растежа и благосъстоянието. В момента лидер в търсенето е Китай, който е на първо място по внос на петрол в света. Оценките са, че през януари вносът е нараснал с 32% спрямо декември 2020 г., което е индикация за осезаемо оживление на енергийните пазари не само в Китай, но и в Азия. Азиатският континент през последното десетилетие се обособи като дома на следващата енергийна революция, а данните в разгара на икономическата рецесия само потвърждават тази тенденция. Доставките на на втечнен природен газ (ВПГ) от САЩ към Азия са се увеличили с колосалните 67% през 2020 г., и това при все че, световните енергийни пазари бяха разтресени от безпрецедентна криза в търсенето и предлагането.
И докато повечето Азиатски държави са подчинили енергийните си потребности почти изцяло на икономическото развитие, не такъв е случая във водещите Западни икономики. С идването на новата администрация във Вашингтон, САЩ моментално се завърна в Парижкото споразумение. Джо Байдън побърза да спре един от най-големите проекти в петролния сектор в Щатите – петролопровода Keystone XL, а решителния тон с който президента говори за зелените политики навяват на мисълта, че тази администрация може да се озове в състояние на „студена война“ с водещите американски компании във фосилната индустрия.
Идентична е ситуацията и в Европейския съюз, където плановете за Зелена сделка вървят с пълна сила, въпреки все по-изявените дисбаланси в енергийната система на съюза. Маниакалното вторачване на ръководителите в Брюксел за драстично намаляване на въглеродните емисии задушава все повече бизнеса, а идеите за допълнително затягане на екорегулациите и въвеждането на нови въглеродни данъци могат да направят така, че индустриалния капитал просто да напусне рамките на европейската общност.
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!
