Проф. Кочева: Кирилицата е най-трайното и ценно постижение, което сме дали на света

Днес празнуваме един от най-обичаните и най-български празници, които ни зареждат с национална гордост и самочувствие.

„Спасявайки делото на св. св. Кирил и Методий, България е заслужила признателността и уважението не само на славянските народи, но и на света. И това ще бъде така, докато човечеството влага истинско съдържание в думите напредък, култура и човечност…“ – това са думи на един от най-бележитите българисти проф. Роже Бернар.

За раждането на третата азбука в Европа, за свещеното слово на нашите деди и опитите за подмяна на характера на Кирило-Методиевия език, разказва проф. Ана Кочева в интервю за Dir.bg.

Проф. д-р Ана Кочева е ръководител на Секцията за българска диалектология и лингвистична география в Института за български език при БАН. Автор е на многобройни изследвания, свързани с диалектите и историята на българския език. Тя е създател на „Карта на българския език на ново място по света“, която обхваща 15 милиона българоезични (по етнически произход), съавтор на интерактивната „Карта на диалектната делитба на българския език“.

Снимка: Личен архи на доц. Ана Кочева

В момента ръководи екипа, който изработва интерактивната „Кулинарна карта на българската езикова територия“. Автор е на няколко монографии, сред които първото описание на езика на българска общност зад граница („Смесеният език на виенските българи“), студии и стотици статии по езикови въпроси.

Снимка: БТА

– България е една от най-старите държави в Европа и нейният принос в развитието на човешката цивилизация е безспорен. Може ли да кажем, че 24 май е българският празник, зареден с най-голяма национална гордост в този контекст?

 – 24 май е най-българският празник лично за мен, но, убедена съм, и за повечето от нашите сънародници както тук в рамките на държавните ни граници, така и извън тях, навсякъде, където живеят българи. Българското слово е свещено, както е отбелязал Иван Вазов, а просветените народи винаги са силни и проспериращи.

Нека напомним, връщайки се към 9-ти век, че глаголицата е изключително дело на двамата солунски братя Кирил и Методий; тя е съвършена графична система, отразяваща особеностите на славянския български диалект от Солунско, който те са познавали като майчин. Глаголицата е осветена от папа Адриан ІІ, на нея са преведени светите книги, но Великоморавската мисия след смъртта на Кирил, а особено и след кончината на Методий на практика е била обречена на провал, ако учениците им не бяха потърсили спасение за делото си в България. Неслучайно! Княз Борис I ги посреща с почести в Белград, тогава град в тогавашното средновековно българско царство и им предоставя възможности за огромна книжовна дейност.

Снимка: iStock by Getty Images

Именно тук, във Велики Преслав, е създадена кирилицата, на нея впоследствие е създаден огромен книжовен корпус, той е в основата на двете български влияния към средновековна Европа, които неточно и манипулативно се определят от някои учени като „южнославянски“.

Така кирилицата достига до милиони, тя е в основата на третата християнска цивилизация – Slavia orthodoxa.

– Тази година посрещаме празника с ново име. Идеята за промяната бе да покажем приноса ни за развитието на славянската писменост, че сме създали собствена азбука, която е една от трите официални азбуки на Европейския съюз и която се ползва от над 300 млн. души по целия свят. Постигната ли бе целта?

– От тази година 24 май се нарича Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската

книжовност, т.е. сами разбирате, че акцентът пада върху българския принос за европейската цивилизация. Години наред продължава борбата за международното признание на нашата азбука и срещу редица опити да се изопачава истината.

Кирилицата е най-трайното и ценно постижение, което България е дала на света.

Тъкмо това е най-подходящият момент да се подчертае категорично нейният български характер, настояват водещи български медиевисти и историци. Необходимостта това да стане е продиктувана от факта, че преди всичко в науката отдавна се извършават спекулации и подмяна на характера на Кирило-Методиевия език. Всички славянски народи придърпват към себе си делото на светите братя и го приписват за свое.

Снимка: iStock by Getty Images

– Кой краде българската азбука и кои са най-големите манипулация по темата?

 – Обективните учени по света, независимо от разнообразното назоваване на езика ни като старославянски, църковнославянски, староцърковнославянски, винаги влагат едно и също съдържание в термините и фактически отчитат старобългарския им езиков характер. Отклоненията от това положение дълги години бяха редки.

В Русия обаче беше създадена група от медиевисти, която целенасочено се опита тотално да ревизира схващането за българската народна основа на Кирило-Методиевия език. Тази основа бе максимално разширена, като в нея бе включен на първо място и руският език. Понеже групата прояви изключително шумна активност и създаде цяла школа от последователи, вече не е за пренебрегване фактът, че отново започна да се хвърля сянка на съмнение върху научната истина за родината на Кирило-Методиевия език. Тенденциозността им, вероятно случайно, но много точно е формулирана в един от руските сборници, посветени на т.нар. древноруски език:

„Да се откаже на древноруското общество самостоятелен литературен език – значи то да бъде превърнато в някаква византийско-българска сянка – нещо, което не намира никакво потвърждение във фактите и се основава на лъжливата представа за ниската култура и изостаналост на Древна Рус“, огорчено признават руските учени.

Явно историческите факти се преглъщат трудно от руските езиковеди, независимо че много висококултурни нации по света и днес използват чуждестранни книжовни езици, без това ни най-малко да накърнява техния престиж и самочувствие. Нашите съседи от РСМ също твърдят, че Кирило-Методиевият език е старомакедонски, но и това не е новина.

И въпреки че те не почитат твърде много историческите източници, които често преиначават, когато нещо не им изнася в тях, аз ще напомня, че Теофилакт Охридски, грък, който не може да бъде заподозрян в топли чувства към българите, все пак казва за Климент Охридски:

„Климент станал пръв епископ на български език“; „Той (Климент) съставил прости и ясни слова на всички празници…, но които са понятни дори и за най-простия българин.“

В Република Северна Македония обикновено манипулират тези факти, но пък ние сме длъжни да им ги напомняме.

– Коя е най-добрата защита за българската азбука?

 – Българската азбука няма нужда от защита, тя сама по себе си е оръжие. Но най-важният акт е да се подчертае веднъж завинаги, че трите азбуки в Европа са гръцката, латинската и кирилицата, т.е. българската азбука, като трета богослужебна азбука в средновековна Европа. Тази идея, която аз подкрепям с две ръце, е на председателя на Фондация Българска Памет д-р Милен Врабевски, той води битката в европейските институции отдавна и се надявам, че поддръжниците му ще се множат.

– Какво не трябва да забравяме на този ден?

 –  Не само на този ден, а всеки ден трябва да помним, че, вървейки „към мощната просвета“, ставаме силни и съвременни европейци. Да не забравяме, че говорим на един от най-древните европейски езици, на третия класически език на Сревновековна Европа. И да забравим предразсъдъка, че българският език е сред малките европейски езици, точно обратното е. Българоезичните по света са близо 15 милиона и това ни дава самочувствие. Но и ни задължава, да бъдем отговорни към словото, към езика си, да го пазим и обгрижваме като най-ценен дар.

 Честит 24 май! Върви, народе възродени!

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!