Психолог: Пандемията доведе до нов феномен – деца, които отказват да се върнат в училищна среда

Според детския психолог Михаил Михайлов, пандемията е довела не само до загуба на мотивация за учене сред децата, но и до нов феномен – ученици, които отказват да се върнат присъствено на училище. Експертът коментира за БТА, че ситуацията около пандемията с COVID-19 не е провокирала повече психически оплаквания сред децата и младежите, но е породила нов тип проблеми в тези възрасти.

Учениците в предюношеска и юношеска възраст са идвали в психологическите кабинети предимно по два повода, свързани с пандемичната обстановка – загуба на мотивация и отказ да се върнат в училище, каза Михайлов.

Първият проблем, който е свързан със загубата на мотивация, е засегнал дори ученици, които винаги са имали положително отношение към училището и към ученето, посочи психологът. По думите на Михайлов, това се дължи на обстоятелството, че училищната среда не е само място за усвояване на знания, но и пространство, в което до голяма степен се развива социалния живот на децата – там те изграждат връзка със своите връстници, с формалните авторитети, каквито са учителите, с институциите, каквото е училището. Там се изграждат приятелства, любовни отношения, изгражда се идентичността, самооценката и т.н.

„Когато се изгуби тази среда, няма къде да се реализират всички тези потребности и влечения, които реализираме в социалния си живот“, посочи Михаил Михайлов. Според него, резултат от този загубен социален живот е именно намалената мотивация за учене.

Друг фактор, който влияе на мотивацията, са самите учители. Ако те загубят своята мотивация или желание за работа, това се усеща много ясно от учениците и им влияе, смята още експертът.

Отказът да се върнеш на училище

Причините за втория по-сериозен проблем, който е свързан с отказа на младежа да се завърне в училище, е трудно да се обобщят, защото често тези, които отказват да ходят на училище, отказват да ходят и на психолог и съответно този проблем не е изследван достатъчно, каза Михаил Михайлов. Той уточни, че това, което правят психолозите, е да разграничат от самото начало дали става въпрос за „психиатричен проблем“ (т.е. дали има психична болеcт), или не. Ако не става въпрос за психична болест, най-често причините са две, каза Михайлов.

Едната е, че образованието (желанието за учене) във възпитателния процес не е със стойност на задължение за всички, а е въпрос на желание и комфорт. Обикновено младежите живеят предимно в диадичен свят, в който доминира връзката им с родителите, най-често с майката, коментира Михайлов. Според него, тази връзка доминира в степен, че ако детето иска да манипулира, да промени реалността, то манипулира родителя си. В такива връзки изискванията на реалността и на социума са на второ място, смята експертът.

При малките ученици има проблем да се пренесе рамката на училищната среда в дома

При по-малките ученици проблемите са различни, каза Михайлов и допълни, че при първокласниците са свързани с адаптацията в училище. Някои от тях са имали проблем, защото адаптацията се е прекъсвала от затваряне, а после е започвала наново след отмяната на локдауна.

Както първолаците, така и учениците от другите начални класове, са имали трудност да пренесат рамката на училищната среда в дома си, т.е. кога е време за учене, кога за игра, хранене и т.н. За тях домашната среда е свързана с едни дейности и те не могат да направят тази среда в ума си като място за други дейности – например класна стая (освен, ако не е „на игра“), посочи Михайл Михайлов.

По думите на психолога, причината за тази трудност при пренасянето на действителността е, че до 11-12 г. децата нямат напълно развито абстрактно мислене. След тази възраст нашето когнитивно развитие навлиза в „Стадия на формалните“ операции и ние вече можем да мислим върху възможните изменения на реалността (т.е. да си кажем сега сме вкъщи, но всъщност сме на училище и там трябва да правим определени неща). По-големите могат и да степенуват по важност (сега съм си вкъщи, но е по-важно да слушам в онлайн часовете, отколкото да играя), обясни Михайлов.

Много често, за да се случат тези две неща (да се пренесе рамката на училищната среда и да се степенува по важност), гаранти бяха родителите, които учиха заедно с децата си, коментира психологът.

По думите му обаче за някои деца пандемията е била шанс да повишат училищните си постижения. Има и интересни случаи на повишаване успеха при онлайн формата на обучение, каза още експертът. Това се случва при някои деца, които имат проблематични взаимоотношения със съучениците и учителите. Когато тези взаимоотношения отпаднат, като фактор при онлайн обучението, ученикът може да повиши успеха си.


Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!

Новини по региони

Видин Монтана Враца Плевен Ловеч Габрово Велико Търново Търговище Русе Разград Силистра Добрич Шумен Варна Бургас Сливен Ямбол Стара Загора Хасково Кърджали Пловдив Смолян Пазарджик Благоевград Кюстендил Перник София област София

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!