Рязък спад в износа на розово масло, България се превръща в страна на лавандулата


Българските розово и лавандулово етерични масла класират България на 8 място в света по стойност (86 милиона евро за 2020 година, като за последните десет години е достигала и обща средна стойност над 90 милиона евро износ). Може да се каже, че считано от 2015 насам България става страна на лавандулата, защото стойността на износа на лавандулово масло е по-голяма от стойността на износа на розовото масло. Това не е просто пазарна конюнктура, а български пропуск. Едно от възможните обяснения е липсата на национална политика на българските розопроизводители. Изводът е на Борислав Георгиев, експерт по външна търговия. В анализа си за 3е-news.net той дава три красноречиви примера с износа на български продукти, които ясно отразяват българските особености на външната търговия. Това се електроенергията, тютюнът и тютюневите изделия и розовото и лавандуловото масла.
Експертът препоръчва да бъде създадена българска национална доктрина, като необходимо условие за възстановяване, развитие и устойчивост. Липсата на доктрината остро пролича и по повод плана на ЕС за възстановяване и устойчивост. „Европейският план не замества, а допълва и може да подпомага всяка национална доктрина. Трудностите за нейното създаване са лисата на ясна обективната картина каква е българската икономика днес. Първоначалната диагноза ще покаже какво трябва да възстановяваме, какво да развиваме и как да бъдем устойчиви“, посочва Борислав Георгиев. Той смята, че оценката трябва да е с хоризонт поне до 2050 година със сравнения къде е България на Балканите, в ЕС и в света.
„Всичко това е почти синоним на оценката с числата на износа и вноса заради силно отворения характер на българската икономика. Външнотърговската оценка не изчерпва темата. Тя е необходима за успешна национална политика. В каква степен България днес е българска, доколко Балканите са балкански и кой управлява икономиката като субект е неделима част от такава оценка“, обобщава експертът.
Относно третия пример с розовото и лавандуловото масла, Георгиев припомня, че през 2010 година експортът на розово масло е на цена, постигната за повече от един век българска розова индустрия. Следва срив в цената, вероятно заради срив в качеството. Последните години цената вече е между 5 и 8 пъти по ниска за основните количества розово масло.
Екпретът отива и още по-назад във времето. През юни 1906 г., подробният анализ и създаване на национална стратегия е изготвена от българската индустрия от Пловдивската Търговско-Индустриална Камара чрез Първа конференция върху розовата индустрия. На основание на представените реферати и проведените дебати започва непрекъснатият възход на този сектор. Той направи българското розово масло световен еталон.
Единствената национална българска лаборатория е осигурявала най-високото качество чрез хамуриране на етеричните масла на различните производители. Запечатаните с лабораторния печат с червен восък стъкленици българското розовото масло се приемаха безусловно по целия свят. Възраждането на розовата индустрия изисква национална стратегия, създадена, осмислена и прилагана от българските производители. За това може да ни помогне само неволята. Трябва да проявим визионерство, за да остане символът „българска роза.“
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!