Сделката Лондон – ЕС: България остава извън британските търговски интереси

Брекзит или прекратяването на членството на Лондон в ЕС има няколко измерения. Моят прочит на този процес досега е – България няма основание за непосредствена тревога или потребност от специално внимание. Островът от векове и прилагал и заявявал, че Лондон няма вечни приятели а има вечни интереси. Последващото споразумение е договорено между Лондон и Брюксел. София, по силата на членството в ЕС, трябва да го спазва. В допълнение, числата и позициите за вноса и износа на стоки между София и Лондон говорят за класическа и по-скоро ограничена търговия без признаци за стратегическо сътрудничество. Брекзит сам по себе си би трябвало да бъде много поучителен за бъдеща национална доктрина на България. Това е друга и отделна тема.

Още по темата

Разводът между Брюксел и Лондон се проточи с години. Сега вече, от началото на 2021, е в сила СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ТЪРГОВИЯ И СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ ЗА АТОМНА ЕНЕРГИЯ, ОТ ЕДНА СТРАНА, И ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО ВЕЛИКОБРИТАНИЯ И СЕВЕРНА ИРЛАНДИЯ, ОТ ДРУГА СТРАНА. Първият вариант е в обем от 1449 страници, обнародвано в Официалния вестник на ЕС – L 444 от 31.12.2020 временно в сила от 1.01.2012 а вторият окончателен текст от 2530 страници обнародвано в Официалния вестник на ЕС – L 149/ 30.04.2021 в сила от 1 януари 2021. Може би малко пресилено, но по-скоро вярно казано – то е създадено от юристи и администрация за юристи и администрация. Доколкото ми е известно Библията има 1530 страници.

Частта на споразумението за стокообмен може да се опише с езика на бизнеса по следния начин:

1. Запазва се старото нормално в търговията без мита и тарифни квоти, но при допълнителни административни формалности;

2. Всичко се привързва към многостранните и няколко странните споразумения на СТО – Женева. Трябва да се има предвид, че СТО-Женева, с различни процедурни хватки, беше блокирано от доста години, още преди встъпването в длъжност на предишния американския президент Тръмп. Не случайно реформирането на СТО е сред първите приоритети в търговската политика на Европейската комисия.

За да навлезем в темата по същество трябва да разгледаме конкретните числа за стокообмена на София с Лондон поне за последните пет години от 2016 до 2020 г., допълнително сравнени например с данните на съседните балкански държави – Гърция, Турция, Румъния, Сърбия, Северна Македония и разбира се за мястото и теглото на Лондон в световния стокообмен. Източник на данните е: www.trademap.org. Познаването им би било полезно и за нови български фирми, планиращи нови съвместни начинания с английски компании.

Великобритания е на 5-а позиция сред вносителите в света със средногодишна стойност близо 576 милиарда евро. При износа е на 10-а позиция със средногодишна стойност близо 390 милиарда евро. За 2020 освен Нидерландия, Франция, Италия вече и Белгия има по-голям износ от Великобритания. Салдото на стокообмена на Великобритания е винаги устойчиво отрицателно близо 187 милиарда евро и заема предпоследна позиция в света, непосредствено преди САЩ. За последните пет години средногодишно Великобритания изнася за ЕС-27 стоки за близо 182 милиарда евро, което представлява близо 47 % от нейния износ. Лондон съответно внася от Брюксел средногодишно стоки за повече от 301 милиарда евро, което представлява повече от 53 % от островния внос.

България е на 63-та позиция сред пазарите (износа) на Великобритания с дял от 0.1 % или близо 489 милиона евро и на същото място сред доставчиците – вноса на Лондон отново с дял от 0.1 % или близо 556 милиона евро.

Защо рибата застана между Обединеното кралство и ЕС

България изнася повече от 88 митнически тарифни позиции през последните пет години за Великобритания. Те формират 80 % от износа, като първите 6 от тях – мтп 3004 – Медикаменти; от 1206 – Семена от слънчоглед; от 7407 – пръти и профили от мед; от 1905 – хлебарски, тестени сладкарски или бисквитени продукти; 3307 – препарати за бръснене и от 8507 – апарати за предаване или приемане на глас, образ или други данни с общ дял от 20 % от нашия износ.

При вноса 186 митнически тарифни позиции от Великобритания формират 80 % от българския внос. Водещите три: от 2709 – Сурови нефтени масла; 2208 – етилов алкохол (уиски) и от 8703 – пътнически автомобили имат общ дял от 21 % в българския внос от Лондон.

Търговският интерес на Великобритания на Балканите, определен чрез позицията на Лондон в стокообмена с конкретната държава, е най-добре изразен при Турция и Северна Македония, следва Гърция и Румъния, България и Сърбия.

В продължение на въведението и изложението могат да бъдат направени следните изводи:

1. Разглежданото споразумение ЕС-Великобритания след Брекзит не би трябвало да създава трудности за българските фирми, а по-скоро ще позволи запазване на съществуващия стокообмен между Лондон и София;

2. Великобритания има устойчиви търговски интереси само към някои държави на Балканите, като България не е сред английските приоритети;

Ето и някои препоръки към българските фирми, които имат многогодишен стокообмен с Великобритания:

1. Да се запознаят поне с текстовете на дял I – Търговия със стоки от стр. 33 до стр. 96 от текста към 31.12.2021 и стр.1 до стр. 167 към 30.04.2021;

2. Да проверят и уточнят със своя партньор пълния и точен митнически код на всеки от продуктите с които търгуват. Първите 6 числа от сегашния код, съответстват на ХС остават еднакви за ЕС-27 и Великобритания и Северна Ирландия. Следващите до 8 или 10 знак, когато и където са приложими от КН на ЕС-27 досега бяха също еднакви, но формално правно англичаните нямат задължение да ги запазят/използват, считано от 1 януари 2021 г. Това ще позволи да уточнят правилата за произход за конкретния продукт. За произхода се изисква или отделна декларация, или декларация върху експортната фактура;

3. Да изяснят документа, който потвърждава съответствието на продукта със санитарни или фитосанитарни изисквания или технически стандарти. Този документ е необходим формално правно и по същество. Нагласата на английската промишленост, изрично потвърдена и в България преди близо година и половина беше да запазят стандартите на ЕС като съдържание, като променят само кода на стандарта. Това би означава само допълнителни административни разходи, без да са необходими конструктивни промени в продукта. Това бяха само неформални и предварителни разговори.

4. Най-полезното за българските фирми е да разучат приложения списък eu-uk_tca_2021_check_list с десетте задължителни стъпки за износители и вносители, изготвени от ЕК, тук приложен.

Услугите, транспорта, пътуванията, рибарството, електронна търговия, образование и други области са отделни теми сами по себе си. Те са по-скоро и в по-голяма степен по-значими за България, отколкото за Великобритания. При тях има ясно заложена национална компетентност. Затова е задължително, с помощта и активното съдействие на вашия партньор, да имате предварителна и конкретна информация от компетентните структури както от Лондон, така и от Брюксел и София преди да предприемате каквито и да било действия.

Изказаните мнения са лични. Те са опит за насочване и подсказване какво да правят българските фирми на основание на предоставяната делова информация както от Брюксел (ЕК) така и от Женева (СТО и МТЦ). Най-важният въпрос – защо се стигна до Брекзит – няма отговор. Не бива да има илюзии, че днес в света споразумения по-големи от библията водят до проясняване на картината. Те са по-скоро междинна мярка и оправдание за политиците и администрацията. Дали са обществено значими и полезни за икономиката предстои да видим.


Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!

Новини по региони

Видин Монтана Враца Плевен Ловеч Габрово Велико Търново Търговище Русе Разград Силистра Добрич Шумен Варна Бургас Сливен Ямбол Стара Загора Хасково Кърджали Пловдив Смолян Пазарджик Благоевград Кюстендил Перник София област София

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!