Българското дипломатическо дружество: Заявлението на Външно хвърля сянка на отношенията ни с Русия
Българското дипломатическо дружество (БДД) излезе с остра позиция по повод на заявлението на Външно министерство за изложбата в посолството на Русия. В нея се казва, че подобни действия могат да бъдат окачествени като недружелюбни и се пита – доколко МВнР действително е изразител и проводник на политиката на българското правителство или на чужди или корпоративни интереси в развитието на българо-руските отношения, които се стремят да навредят на развитието на българо–руските отношения.
Ето и Позицията на БДД
относно реакцията на МВнР на организираната от руското посолство изложба на архивни материали за Втората световна война
Българското дипломатическо дружество изразява своето удивление и разочарование по повод позицията на Министерството на външните работи във връзка с предстоящото откриване от руското посолство на изложба под надслов: „75 години от освобождението на Източна Европа от нацизма“.
БДД няма да си позволи да взема страна в тълкуването на политическите събития, но е длъжно да предупреди за вредата, когато се използват подобни поводи по един такъв изключително недипломатичен и неуважителен начин, който е неприемлив и хвърля сянка върху страната ни и нейната принципна и предсказуема външна политика.
Нито по форма, нито по съдържание това заявление на МВнР съответства на принципите на добросъседство и поддържането на приятелски отношения между две държави, още повече между България и Русия. В дипломацията съществуват приети и утвърдени практики и пътища на комуникация за обмяна и заявяване на позиции. Демонстративното публично оповестяване на позицията на МВнР е негово право, но в международното общуване то може да се оцени единствено като недружелюбен акт. Още повече, че победата на Русия, тогава СССР, във Втората световна война е тема от най-висока чувствителност за руския и всички други народи от бившия СССР – както повод за гордост, така и за неизмерима мъка за 27 – те милиона жертви и чудовищни разрушения.
Неглижирането на този факт е незачитане паметта и на хилядите български войни паднали в последния етап на войната. Налице е косвено оневиняване на нацизма, което според международното право може да се квалифицира с една много тежка дума.
Колкото до следвоенното развитие в Европа, нейната източна част в т.ч. в България, то неговото начало е предопределено от споразуменията и договореностите на Съюзниците. Причината за наличието на съветски войски на територията на България на 9 септември 1944 г. е нейното членство в Тристранния пакт от март 1941 г., и всички произтичащи от това последици.
Последвалото развитие е резултат от национални и международни фактори и оценката, която историците ще дадат в бъдеще, няма да е еднозначна. Важното е тя да бъде направена не по идеологически критерии, а на базата на реалните факти, особено що се отнася до икономическата и социалната сфера.
Очевидно позицията на МВнР не е резултат от работата на дипломати и експерти, които познават историята на международните отношения. На действителните автори на текста явно не им е известно, че е съществувала реална възможност България да бъде окупирана от турски войски /каквито заявления е правил Чърчил/, как страната ни е успяла да запази цялата си довоенна територия и как е била спасена от териториалните претенции и искове за огромни репарации.
Дипломатическата служба по принцип не бива да допуска партийни и идеологически пристрастия да подкопават едни прагматични двустранни отношения. Прозиращата в случая ярка русофобия явно е резултат от политически натиск от сили, които са против очертаващия се през последните седмици позиции на големи западноевропейски страни за търсене на конструктивен диалог с Москва.
БДД счита, че тези действия на МВнР противоречат на основните задачи и цели на една отговорна външна политика и дипломация, а именно – да създава и поддържа такива международни контакти и двустранни отношения с другите държави, с които да създава най-благоприятни условия за гарантиране национална сигурност на страната, развитието на нейната икономика и благосъстоянието на нейния народ.
В този аспект позицията на МВнР е още по-озадачаваща и с основание трябва да се зададе въпроса, доколко МВнР действително е изразител и проводник на политиката на българското правителство или на чужди или корпоративни интереси в развитието на българо-руските отношения, които се стремят да навредят на развитието на българо–руските отношения. Отговорът на този въпрос е още по-наложителен в светлината на неотдавнашната среща между министър-председателите на България и Русия и очертаните перспективи за бъдещо икономическо сътрудничество, ключовата роля на Русия в жизненоважните за страната ни енергийни проекти АЕЦ „Белене“ и газоразпределителния център „Балкан“, както и предстоящата сесия на Междуправителствената българо-руската комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество.
Управителен съвет на БДД
Източник: Епицентър