Елцин, Путин и Медведев – тримата стопани на Кремъл и отношенията им с България

Борис Елцин
Той е първият демократично избран държавен глава на Русия. В резултат на провелите се на 12 юни 1991 г. избори Елцин е избран за президент на Руската съветска федеративна социалистическа република, която по онова време е една от 15 съюзни републики в СССР. За него гласуват 57% от избирателите, побеждава петима кандидати. Два месеца по-късно е изправен пред първото си голямо изпитание – опитът за преврат срещу Михаил Горбачов. Елцин печели доверието на гражданите заради смелите си действия по време на августовските събития на 1991 г., където той е заедно с тях на барикадите по улиците на Москва. След оттеглянето на Михаил Горбачов и разпадането на Съюза през декември същата година, Елцин запазва поста си вече като държавен глава на Руската федерация.

По време на неговото управление започват икономическите реформи в Русия, трансформиращи страната от планова социалистическа икономика в пазарна. Прилага се шоковата терапия, либерализират се цените и се извършва приватизация. В резултат на тази политика благата в Русия се концентрират в малка група от облагодетелствани, наричана олигарси. Мнозинството от руски граждани обаче е губещо и е обречено на бедност.

Елцин е преизбран за президент през 1996 г., побеждавайки лидера на КПРФ Генадий Зюганов. През втория си мандат той е загубил своята сила и страда от различни болести, в държавата процъфтява корупцията и организираната престъпност. Икономическата ситуация в Русия продължава да се влошава, стига се до обявяване на дефолт през август 1998 г. Елцин се оттегля изненадващо от своя пост на 31 декември 1999 г. в полза на министър-председателя Владимир Путин.

Елцин има добри отношение с първия демократично избран президент на България Желю Желев, който му оказва силна морална подкрепа през август 1991 г. На следващата година по време на визитата си в България Желев убеждава Елцин да признае независимостта на Република Македония под нейното конституционно име, което е голям успех на българската дипломация.

Владимир Путин
Владимир Путин е вторият президент на Русия и вторият най-дълго управлявал руски държавник за последните 100 години след Октомврийската революция /1917 г./. От 2000 до 2008 г. той има два последователни четиригодишни мандата. Първите му години в Кремъл съвпадат с благоприятната икономическа конюнктура и високите цени на суровините, на първо място петрол и природен газ. Това му позволява да води успешна икономическа политика, да плати дълговете на страната и да натрупа един от най-големите златно-валутни резерви в Европа.

Въпреки икономическия подем и стабилизацията на Русия Путин е обвиняван в авторитаризъм и отстъпление от принципите на демократичната държава, в налагането на цензура и ограничаването на свободата на словото, в изграждането на система, която ще получи названието „суверенна демокрация“. По времето на Путин българо-руските отношения ще се активизират след десетилетието на застой през 90-те години. Русия ще предложи на България да участва в три големи енергийни проекта – газопровода „Южен поток“, петролопровода Бургас-Александруполис и АЕЦ „Белене“. Договорите за тях се подписват по време на визитата на Путин през януари 2008 г. в София. На нея той за пръв път ще представи в чужбина и своя наследник Дмитрий Медведев.

Дмитрий Медведев
Той единственият президент на Русия, който не се кандидатира за втори мандат. Медведев влиза в Кремъл в изключително благоприятна обстановка, макар че над страната се появяват вече първите сенки заради избухналата световна икономическа криза през 2008 г. и усложняването на международната обстановка. Путин се спира на Медведев за наследник не на последно място и заради неговите либерални възгледи, като знак на реверанс към Запада.

Още в първите месеци на мандата на новоизбрания държавен глава отношенията на Руския със Запада са поставени на изпитание. През август 2008 г. избухва краткотрайна война между Русия и Грузия за Абхазия и Южна Осетия. В резултат на нея Москва успява да откъсне тези два анклава, но по време на конфликта с ясно око се виждат големите проблеми на руската армия. Русия е подтикната да проведе военни реформи свързани с имената на министрите Анатолий Сердюков и Сергей Шойгу, които дават резултат по време на следващия сблъсък с Украйна през 2014 г. Конфликтът с Грузия хвърля съмнения доколко Медведев е самостоятелен играч, защото инициативата е в ръцете на Владимир Путин, който е премиер.

Най-големият успех на Медведев е рестартирането на отношенията със САЩ, където на власт е избран нов президент – Барак Обама. Двамата подписват Договора за СНВ-3, който съкращава допълнително ядрените арсенали на двете суперсили. Споразумението става възможно и заради отказа на новата американска администрация да размести елементи на ПРО на територията на Полша и Чехия.

Във вътрешен план Медведев става инициатор на изграждането на голям технологичен парк в Сколково, който трябва да приюти руските високотехнологични компании. За пример е взета Силициевата долина в Калифорния, която Медведев посещава по време на една от визитите си в САЩ.

В отношенията с България продължават преговорите по трите големи енергийни проекти с новото правителство на премиера Бойко Борисов. През ноември 2010 г. страната ни е посетена от премиера Путин. Като по време на визитата Русия изразява готовност да даде твърде цена на АЕЦ „Белене“ и да намери чуждестранни инвеститори. В крайна сметка постепенно един по един пропадат трите българо-руски проекта. Първи е спрян петролопроводът Бургас-Александруполис, а през пролетта на 2012 г. и АЕЦ „Белене“, за който руската страна завежда дело срещу НЕК и го печели през 2016 г., осъждайки ни да платим около 600 милиона евро. През втората половина на 2011 г. става ясно, че Путин ще се завърне в Кремъл. Това предизвиква острото недоволство на Запада, който предпочита да разговаря със смятания за либерален Медведев, вместо с твърдия Путин. В Москва също има няколко граждански протеста, но те по никакъв начин не могат да попречат на завръщането на Путин, който е преизбран с внушителните 63% през пролетта на 2012 г.

И отново Путин
Третият мандат на Путин, който вече е шестгодишен, е белязан от присъединяването на Крим през март 2014 г. и участието на Русия в конфликта в Източна Украйна, налагането на западни санкции и ответните руски контрасанкции, политическата изолация на Русия от Европейския съюз и Северна Америка, руската намеса във войната в Сирия, продължителната рецесия и спада на цените на петрола.

Присъединяването на Крим е кулминацията в управлението на Владимир Путин. Неговият рейтинг достига рекордните над 80% одобрение. В същото време това е началото на силно противопоставяне със Запада, което не е завършило. Страната плаща висока цена – девалвация на рублата, понижаване на жизнения стандарт на обикновения руснак, налагането на санкции, което силно засяга самочувствието на Русия, претендираща за ролята на една от водещите световни сили наред със САЩ и Китай.

И макар руската икономика да е 11-та по големина в света и да се завръща към траекторията на растежа през 2017 г. благодарение на стабилните цени на петрола, Москва е изправена пред сериозни проблеми свързани с модернизацията. На първо място това е въпросът за намаляването на ролята на държавата в икономиката, която непрестанно нараства през последните 18 години, през които Путин доминира властта в Русия. / БГНЕС