Енергийните политики на Полша и България – просто сходства или уверена визия

Всяка страна в Европа определя по различен начин своята енергийна политика. Но целта на всички трябва да е една – опазването на здравето на хората и природата, съчетано с климатичната неутралност. Това е нелека задача, която изпълняват страните-членки и от Източна Европа, макар и с по-бавни темпове от богатите си западни приятели.

България и Полша също заедно изпълняват тези политики, след като са част от европейската общност. Решимостта и конкретните политики по сектори обаче се различават значително в двете държави, поне по някои аспекти.

Във времето на Желязната завеса и разделението на Европа, всички видове енергийни суровини на изток от Берлин са идвали основно от СССР (настоящата Руска федерация). Ситуацията разбира се динамично се променя, като сега, 30 години по-късно, всички страни от Източна Европа вече имат алтернативни доставки на природен газ и независими въгледобивни сектори. Независими са от доставките на гориво, но все пак повечето от страните предпочитат да купуват евтин природен газ от Русия, заедно с евтини въглища от Украйна или пак от Русия.

Полша също е осъзнала избора си за диверсификация на енергийния си микс. Към момента страната изпълнява мащабен газов, инфраструктурен проект наречен Baltic Pipe (Балтийската тръба) – посредством него и през морските територии на Дания страната ще има достъп до Норвегия, чийто води са богати и на природен газ. Проектът е планиран да бъде завършен в края на 2022 г. и тогава от Норвегия през Дания до Полша ще започнат да пристигат значителни количества природен газ. В този момент Варшава смята да прекрати договора си за доставки на природен газ с Газпром.

Към този момент ние ще можем изцяло да задоволяваме със собствени ресурси и от други източници доставките на природен газ за страната, сподели наскоро пред 3eNews Пьотър Наимски, държавен секретар и експерт на полското правителство по въпросите на стратегическата енергийна инфраструктура. Поляците са уверени в успешното завършване на Балтийската тръба. Според подписания меморандум за сътрудничество стойността на подводната тръба е около 1,7 милиарда евро. Половината от тази сума се осигурява от полският газопреносен оператор Gaz-System. Самият проект Baltic Pipe се състои от 5 основни елемента. Изпълнява се от два преносни оператора – полската Gaz-System и датската Energinet.

Звучи ли познато? По сходен начин у нас се изпълнява проект за диверсификация на газовите доставки – интерконекторната газова връзка Комотини – Стара Загора, която може да доставя до 5 млрд. куб. метра природен газ за Балканите. А чрез проекти по инициативата „Три морета“ доставките могат да достигнат и до всички страни от Централна и Източна Европа. Именно заради това в момента е идеалният момент Азербайджан да се утвърди като сериозен участник на газовата карта на Европа. Сега е идеалният момент това да се случи, покрай високите цени на природния газ, сподели Агата Лоскот-Страхота, координатор по въпросите на европейските газов пазар и газова политика в Центъра за източни изследвания. Именно високите цени и жадната за газ Европа в момента предлагат идеални условия за доставки, извън тези на руския концерн „Газпром“. У нас, газопроводът ICGB е планиран да бъде завършен и пуснат в търговска експлоатация до средата на 2022 г.

В Полша разбира се ще продължат да разчитат на транзитните такси, които Газпром плаща, за да се поддържа газопровода ЯМАЛ в добро техническо състояние. Българската страна пък ще разчита на доставките по Балкански поток, който идва от Турция и продължава към Сърбия с доставки за Централна Европа.

Разбира се е важна и LNG инфраструктруата. Полша вече има своите LNG доставки по дългосрочни договори. Такива България очаква в момента, след като бъде завършен след две години и проекта за LNG терминал край гръцкия град Александруполис. В близко бъдеще ще бъде възможно наистина да има пряка свързаност между газовата система на Полша и хърватския LNG терминал Кърк, уверен е Наимски. Разбира се това е свързано с ускорено развитие на газовата инфраструктура в целия регион.

В Полша до момента са категорични: руските проекти „Северен поток 1“ и „Северен поток 2“ не са в полза на европейската енергийна солидарност. „Ние се противопоставихме на проектите „Северен поток 1“ и „Северен поток 2″. Смятаме, че те са руско-германски проекти, които се изпълняват извън необходимостта от солидарност в ЕС. Това са дълбоко политически проекти и се разглеждат от Берлин и от Москва като основа за стратегическо сътрудничество между Русия и Германия. Те са насочени срещу европейската солидарност“, категоричен бе Наимски.

В България няма такова мнение по отношение на проектите „Турски поток“, нито на „Северен поток“. В обществото ни обаче продължава да цари разделение доколко турската тръба, достигаща до нас е икономически жизнеспособен проект, а не основно политически необходим инструмент за влияние.

Бъдещето на ядрената енергетика

Някои държави от Централна Европа, които развиват свои проекти в сферата на ядрената енергетика вече започват и диверсификация на доставките при ядрено гориво за централите си. Полша е сред прохождащите страни в ядрената сфера, за разлика от България. Страната обаче е категорично за изграждането на бъдещи ядрени мощности. Причината е, че полека-лека страната ще замества въглищните централи с нов вид технология. И това отчасти ще бъде ядрената енергетика. Очакванията са около 20-25 на сто от енергийния микс да идват именно от ядрената енергетика, сподели Наимски. Намеренията на страната са първия ядрен блок да бъде готов през 2033 г. и той да е с капацитет между 1 и 1,5 GW произведена електроенергия на година. Целта на страната е да има изградени 6 ядрени блока до 2043 г. и чак тогава да бъде затворена и последна въгледобивна мощност в страната ни. Целта е именно тази: да заменяме енергийните мощности и когато сме готови нова централа, ще затваряме стари, уточни в интервюто си Наимски.

Полша все още не е избрала доставчик на технологията, а за площадки се обсъждат две обособени места. Страната очаква до 2025 г. да има и одобрен ОВОС по ядрения си проект. По него ще трябва да се произнесат всички страни от ЕС, включително и Австрия, която е противник на ядрените технологии. В Германия също се отказват от ядрената енергетика в момента, независимо от високите цени на енергоносителите.

В България има богат опит в ядрената енергетика, но обществото и експертите са обединени в едно – нужен ни е начин за продължаване на ядрената индустрия у нас. Но дали ще са нови блокове в Козлодуй или на площадка „Белене“ полемиката продължава вече много години. Според председателят на Българския атомен форум БУЛАТОМ Богомил Манчев на страната ѝ ще са необходими и двата проекта като първо се изградят нови блокове на лицензираната площадка Белене. И след това се започнат процедурите за узаконяване и одобрение на ОВОС за 7 и 8 блок на АЕЦ „Козлодуй“. Само по този начин страната ни ще може да се отдалечи от въглищната си енергетика.

ЕС като цяло се въздържаше доскоро да коментира ядрената енергетика. В последното си изказване председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен смекчи тона към развитието на АЕЦ проекти и тази политика те първа ще става все по-видима.

Нови ВЕИ

Неизменна част от новите технологии е възобновяемата енергетика. ВЕИ ще се развива ударно в следващите години, но Полша и България не възнамеряват да бързат в този процес. Варшава в момента се е фокусирала върху развитието на покривни соларни централи за домакинствата и върху развитие на офшорни вятърни централи в Балтийско море. Страната засега не планира изграждане на наземни вятърни централи заради големия отпор, който среща сред населението.

У нас за момента пък има само идеи за вятърни паркове в Черно море. Но географското ни положение предразполага по-сериозно развитие на соларните централи. Именно един такъв проект вече се развива у нас и то благодарение и на подкрепата на инвестиционния фонд „Три морета“. Соларният парк край пловдивското село Караджалово е собственост на австрийската компания Enery Development. Именно тази компания има одобрени проекти за развитие чрез инвестиционния фонд „Три морета“.

Друга важна част от зеления преход се очертават да са електромобилите. В България има сравнително малък опит в автомобилната индустрия и към момента има пилотни проекти за производство на електромобили. Малко застъпен остава сегмента за изграждане на части за бъдещите зелени коли.

В Полша обаче вече обмислят създаване на завод за електромобили в района на старите въглищни мини в регион Силезия. Самите мини пък се планира да бъдат покрити със соларни паркове, след края на експлоатацията им.

По отношение на затварянето на въглищните централи Варшава засега е категорична, че това няма как да се случи в следващите десет години. Дори и след 2040 г. в Полша ще има малко, но все още работещи въглищни централи, става ясно от техния национален енергиен план.

В България, според Плана за възстановяване и устойчивост, се очаква въглищните централи да бъдат затворени най-късно до края на 30-те години на този век. Все още няма яснота с какви точно енергийни мощности ще бъде заменено половината от енергийното производство у нас. В момента у нас липсва нова енергийна стратегия, която да даде началото на визията за бъдещето на енергийния сектор у нас. За да са имаме такава енергийна стратегия обаче е нужно да има работещ парламент и правителство.

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!