Има ли България план „Б“ за замяна на руския газ

Войната в Украйна като цяло, а напоследък и споровете по това доставя ли България оръжие или не се прехвърлиха и върху газовия пазар в България.

Новината за спирането на доставките на руски газ дойде късно вечерта във вторник, 26 април. В обедните часове на 27 април министърът на енергетиката Александър Николов потвърди, че физическите доставки са спрени. Причината – отказът на „Булгаргаз“ да заплаща природния газ в рубли според новите изисквания, постановени с указ от руския президент Владимир Путин.

За пореден път газовата криза се настани в България. Неизвестно за какъв период от време. Сега въпросът е: Има ли България план „Б“ за замяна на вноса на руски газ?

Краткосрочни решения

Както изглежда, в краткосрочен план въпросът е решен. Поне на пръв поглед. Правителството увери, че е очаквало подобен ход и отдавна е подготвено за варианта, че Русия ще „спре кранчето“. Доставките до потребителите са гарантирани за 1 месец и ще се осъществяват без проблем по думите на министъра на енергетиката Александър Николов. Ще разчитаме на договора за солидарност с Европа, увериха българските управляващи.

Тук обаче има една подробност и тя е дали принципа на солидарност на ЕС не изисква и допълнителни договори по тази точка със съседните страни. Както отбеляза енергийният експерт Мартин Владимиров в интервю пред btv проблемът е, че българското правителство през последните два месеца не си е свършило домашното, а „именно да сключи споразумение с Гърция и Румъния за солидарност. Споразумения, при които при спиране на доставките от основният доставчик на природен газ, в случая Русия да е ясно реално алтернативните количества, които са на пазара и в региона как ще се разпределят между три държави членки на Европейския съюз“, каза той. Затова по думите му, в момента сме в ситуация, в която спешно да търсим доставки, например от втечнен природен газ.

Едно от междинните решения е за значително увеличаване на покупките на газ от Русия по запазващите се канали, което да позволи на Полша и България да получат допълнителни обеми газ на европейския пазар. ЕС работи също така с всички партньори, за да осигури увеличение на доставките на газ и на първо място втечнен природен газ (LNG), според визията на координационната група за газа към Европейската комисия.

Българските управляващи и в частност финансовият министър Асен Василев съобщи от своя страна, че ще разчитаме на Гърция и Турция. Румъния остана някак встрани. В същото време българските експерти отдавна тръбят, че от Турция няма как да бъде внесен природен газ, въпреки че това е най-близкото място, а и страната разполага с 5 действащи LNG терминала и още един, който е на път да влезе в пълна експлоатация. Причината е, че между България и Турция няма споразумение за междусистемна свързаност.

„Въпросът за получаване на газ от страна на Турция може да се реши само на междудържавно ниво“, коментира заместник-председателят на Българска газова асоциация Кирил Темелков. „Капацитетът на Турция е огромен. Функция на държавата е да създаде условия на пазара, а не ограничения“, посочи той.

Дали България е предприела стъпки в посока на сключване на споразумение с Турция остава неясно.

В частност „за настоящия сезон България може да се справи с внос на синьо гориво през Кулата-Сидирокастро с капацитет от 6,1 млн. куб м на ден“, посочи още експертът и бивш изпълнителен директор на „Булгартрансгаз“.

Темелков е категоричен, че доставката на LNG през терминала в Ревитуса, Гърция е вариант, който трябва да се има предвид.

По отношение на възможностите за внос от Румъния, Кирил Темелков обърна внимание на структурата на румънския пазар – първо задоволяване на вътрешното търсене, преди осъществяване на износ. Затова България през зимата изнася, а през лятото внася.

Както изглежда решения за краткосрочно справяне с газовите доставки има. Такива за летния сезон ще се намерят. Въпросът е какво ще се случи след летния сезон, когато потреблението е малко над 5 млн. куб м на ден, а през зимата двойно?

Дългосрочните решения

Премиерът Петков заяви, че правителството преразглежда, както договора за доставка на газ, така и за транзит през газопровода „Турски поток“. Дали това бе само напомняне на руската страна за взаимната обвързаност е друг въпрос.

Остава неизвестно дали „Булгаргаз“ окончателно сложи кръст на „Газпром“, заради отказа да плаща доставките в рубли.

Никой не е наясно дали настоящата ситуация означава, че и разговорите по подновяване на дългосрочния договор, който така или иначе изтича в края на годината, са прекратени.

Истината е, че ако „Булгаргаз“ не поднови договора с „Газпром“, мястото й като основен доставчик веднага ще бъде заето от частни компании. Желаещи има. Това означава нов модел на газовия пазар в България.

Алтернативите пред България в дългосрочен план дават известна свобода на мисленето на управляващите. Най-силният коз остава газопроводът IGB (междусистемната газова връзка с Гърция), който според уверенията трябва да е готов до юли. Това само по себе си не означава нищо, докато газът не потече. Реалностите са влизането в експлоатация да се случи през декември. Под натиск на ЕК може да стане и в края на септември.

В същото време до ноември България трябва да е спазила изискването на ЕК – запълване на газохранилището в Чирен до 80 %, за да се гарантира зимния сезон. Така въпросът откъде ще дойде обем от 500 млн. куб м остава неизвестен.

Реално България няма голям избор. Поне до 2023 г., когато ще е готов и LNG терминалът в Александруполис. Дори и след това пазарът ще има нужда от руския газ. Делът от настоящите до 90 % синьо горива, на които досега разчиташе страната ни ще спадне, но ще се запази зависимост от порядъка между 50 до 30 %. Това е при най-оптимистичен сценарий с агресивни действия за навлизане на ВЕИ.

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!