Искате ли да спасите живот?

„Човек е смъртен, но това не е най-страшното“, казва великия Михаил Булгаков. „Лошото е, че той понякога е внезапно смъртен.“

В България ежегодно умират близо 2200 души от внезапна сърдечна смърт, причинена или от масивен миокарден инфаркт, или от голяма белодробна емболия. 60% от тях или почти 1200 души могат да бъдат спасени, ако се появи навременна помощ до 8-мата минута след спиране на сърдечния ритъм. След това, дори сърцето да заработи отново, мозъкът е невъзвратимо увреден.

И тук идва проблемът: човек не избира къде и кога да спре сърдечния си ритъм. Когато събитието се случи, той рядко дори си дава сметка за това. Пада. И по-късно умира. Ако има късмет да дойде линейката в рамките на тези 8 минути, може и да живее. Ако има късмет около него в този момент да има медицинско лице, може и да живее. Ако има късмет….

Отдавна цивилизованите държави не разчитат на късмета. Изобщо цивилизацията не търси упование в късмета. Цивилизацията прави превенция на злощастните събития там, където може, защото трупа данни, екстраполира и търси решения. Затова повече от 25 години вече работи Европейски съвет по ресусцитация, който създава условия да бъдат спасени хора, изпаднали във внезапна сърдечна смърт (ВСС) с помощта на обучени доброволци.

Кардиопулмоналната ресусцитация (CPR) е животоспасяваща процедура, съставляваща сърдечен масаж, обдишване и дефибрилация. През 2012 година излиза европейска директива, която призовава и стимулира страните-членки на ЕС да извършат систематично обучение на населението на доброволен принцип за даване на първа помощ и дефибрилация. Това включва инсталиране на обществени места на дефибрилатори, както и мобилно приложение, което показва къде в близост до събитието има налични такива.

Макар и на едно от последните места, България вече има официално регистриран свой Национален съвет по ресусцитация с председател проф. Д-р Иво Петров – съпредседател на Българско дружество по ендоваскуларна терапия, който е поел една по-голяма мисия от физическото спасяване на човешки живот, на което е посветил и професията си: “ Искаме да променим настройката на голяма част от българите, която в момента е крайно негативна. Нека спрем да се ненавиждаме и като видим човек в безпомощно състояние, да си обръщаме главата на другата страна, защото това не ни касае пряко! За щастие,аз виждам лъч. Той е в доброволците, които помагат на бежанци, в доброволците от БЧК, от планинската спасителна служба, в многото граждани, които всеки ден подават ръка на човек в нужда. Просто трябва да променим протоколите си на поведение...“

Как се спасява живот при внезапна сърдечна смърт, проф. Петров?

Чрез сърдечен масаж и дефибрилация. Това означава, че в близост до инцидента трябва да има подвижен, по възможност, автоматичен дефибрилатор. И най-важното – обучени хора, които да знаят как да процедират в такива моменти.

Колко такива дефибрилатори има позиционирани в момента у нас?

Крайно недостатъчно, но от друга страна има изключително голяма воля от институции и частния бизнес за закупуването и поставянето на такива. Вече има инсталирани 5 дефибрилатора, 4 са на най-посещаемите метро спирки и една – в Гражданска защита. Има и спонтанно инсталирани на не малко места в София, благодарение на будни работодатели и собственици, които се грижат за своя персонал. Дефибрилатори има в някои предприятия, учреждения, училища, висши учебни заведения, институции…

За сърдечния масаж трябва обучение, но как работи този дефибрилатор?

Автоматичният дефибрилатор работи с изкуствен интелект, който не може да навреди, дори този, който го използва, да не е обучен. След поставяне на лепенките върху кожата той мери наличието или липсата на фибрилация (бързи и кратки съкращения на мускулните влакна). На базата на това той преценява дали и колко заряд да подаде, за да възстанови сърдечната дейност. Процесът е изцяло автоматизиран. Полуавтоматичните изискват натискането на бутон, за да се проведе дефибрилацията, но изследванията показват, че често извършителят проявява колебание в този момент и това се отразява като загуба на време, което може да е от значение за изхода на пациента. Най-съвременните дефибрилатори дори навигират силата на натиск и ритъма, с който трябва да се осъществи и сърдечния масаж.

Колко струва един такъв дефибрилатор?

В порядъка на 3 хиляди лева. При закупуване на повече дефибрилатори цената естествено ще се занижи.

Какво се изисква от един човек, за да може да извършва тази животоспасяваща дейност?

Трябва да отдели 3 часа от живота си, колкото продължава обучението. В него се научава как да дава неотложна помощ чрез сърдечен масаж и как да използва дефибрилатора. Всичко това се случва върху тренажор. Има и практически изпит, който трябва да се премине. У нас европейски сертификати издава фондация „3 минути“, а самото обучение се наблюдава от Европейския съвет по ресусцитация. Курсове провеждат и БЧК, но не издават такъв сертификат.

Какви цели сте си поставили, създавайки Националния съвет по ресусцитация?

На първо място, обучение на доброволци без медицинско образование за даване на първа помощ при ВСС. Логично, с това върви и призоваване на институциите да инсталират максимален брой дефибрилатори на обществени места, в които има по-голямо струпване на хора. Задължително с това върви и наличието на стимулиращо законодателство. Не неутрално, държа да подчертая, а стимулиращо.

Снимка: личен архив

Нека разиграем този сценарий: Пред погледа ви пада човек. Проверявате го за пулс и установявате, че той няма такъв. Ако сте преминали курса, в телефона ви има качена програма, която отваряте и виждате къде в най-голяма близост до вас има подвижен дефибрилатор. Някой трябва да го вземе и е хубаво това да стане в рамките на 3 минути. В това време е добре някой друг да проведе сърдечен масаж. Тичате към мястото на дефибрилатора. Отваряте капака на устройството и се задейства алармена система, която дава индикация на доставчика, че дефибрилаторът е взет. Апликацията на телефона ви ви пита дали ще го използвате по предназначение, а вие набирате в това време 112. Всичко останало е въпрос на време и навременно действие.

Най-доброто в използването на дефибрилатора е, че той няма как да навреди, както и не може да се използва недобросъвестно за нищо друго. Ако детектира сърдечна дейност, той просто няма да се включи. Ако няма такава, сам ще прецени с какъв заряд и колко пъти да се включи.

Как законът защитава човекът, който спасява нечий живот?

В тази връзка трябва да се коригират няколко изречения в закона. Идеята е, че в Наказателния кодекс трябва да се махне отговорността на този, който използва автоматичен външен дефибрилатор. Според Европейското законодателство това не е медицински уред и не трябва да подлежи на наказателна отговорност.

Каква е прогнозата на спасените хора, които възстановяват сърдечна честота и екипите на Спешна помощ дойдат навреме?

Слава Богу, у нас сме на едно от позитивните челни места по отношение на интервенционалната кардиология. Като дойде екипът на Спешна помощ нещата са канализирани и пътят на човека е много по-предвидимо позитивен. До третата минута на оказване на ресусцитация увредата е 0%. Между 3-та и 8-ма минути може да се прояви някакъв дефицит, но той е възстановим, но след 8-мата минута се изпада в кома.

В разговора ни, съвсем между другото, се прокрадват карти на отделни държави в Европа, където цифри от порядъка на хиляди дефибрилатори в една географска област са просто стандарт по урбанизационен показател. Въпросът отдавна не е в това дали ще ги стигнем, а дали имаме волята самите ние да допринесем с нещо. Защото утре тези, на които трябва да бъде оказана навременна помощ, може да сме ние. А животът си заслужава далеч повече от 3 часа обучение и 3 хиляди лева. 

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!