Криза между Гърция и Албания: Ще помрачи ли Атина устрема на Тирана към ЕС

За ново напрежение в гръцко-албанските отношения пише гръцкият вестник „Вима“ в разработка във връзка с изложба в Тирана, която повдига въпроса за албанската общност чами и представя част от Гърция като „окупирани албански територии“, предаде БТА. Изложбата, която включва снимки и карти, е представена на външната ограда на сградата на албанското президентство.

В петък, 19 ноември, гръцки медии разпространиха снимки, на които се вижда как президентът на Албания Илир Мета разглежда снимките, които според информацията повдигат въпроса за „геноцида на чамите“ и „окупацията на албански територии от страна на Гърция“.

Посланикът на Гърция в Тирана София Филипиду е внесла протестна нота в министерството на външните работи на Албания с искане да получи обяснения за случилото се. За обяснения е извикан и посланикът на Албания в Атина Люела Хайдарага.

Според проправителствените медии в Тирана „Топ ченъл“ и вестник „Тема“ реакцията на гръцкото правителство е прекалена.

„Изложбата за геноцида на гърците над албанците от Чамкория е достъпна от няколко дни на оградата на президентството, където всеки преминаващ може чрез снимки и карти да си припомни част от неоспоримата ни история“, се посочва в статия на в. „Шкиптария“.

„Илир Мета беше, е и ще остане противник на промяната на границите на Балканите“, е бил отговорът на албанското правителство чрез говорителя си Теди Блуси, посочва „Вима“. По думите му Мета е разгледал изложбата „без да се ангажира да потвърждава точността или да прави тълкувания на изложеното“.

Опитни гръцки дипломати определят действията на Мета като „крайни“ и „явно провокативни“, отбелязва „Вима“. Според тях от известно време албанската страна се опитва да повдигне въпроса за геноцида и окупацията.

Подобни действия според Алексос Пападопулос, който е бивш министър и е добре запознат с гръцко-албанските отношения, показва, че албанският президент е ориентиран към Турция.

Според бившия посланик на Гърция в Тирана Александрос Малиас Албания поставя сериозни пречки пред членството си в ЕС.

Чамите са албанска общност, която след Балканските войни остава в гръцката част на Епир. През 1944 година гръцките власти изселват повечето от тях – около 30 хиляди души, в Албания. Според властите в Тирана Гърция е осъществила геноцид спрямо чамите и е окупирала изконно албански територии.

Според официалната гръцка позиция подобен въпрос не съществува. Атина смята, че чамите са си сътрудничили с нацистките окупатори и сами са напуснали териториите си. След края на Втората световна война в Гърция са създадени специални съдилища, които са осъдили тези, които са помагали на окупационните войски. По силата на тези решения имуществото на чамите, които Атина определя като мюсюлмани с гръцко гражданство, е одържавено, много са осъдени задочно на смърт и им е отнето гражданството.

Албания и Гърция спорят и за морската си граница (в Йонийско море), като отнесоха разногласията си за разрешаване в Международния съд.

Регионът Химара генерира около 500 милиона евро приходи от туризъм за албанската икономика, но само около 10% от тях са в полза на местното гръцко малцинство, а около 90% – за албанската олигархия и мафия, които контролират всички активи на крайбрежието, писаха гръцки медии миналата година.

Химара е един от най-северните градове на Северен Епир, който исторически е гръцки, но е присъден на новосформираната албанска държава след Балканските войни в началото на 20 век, въпреки че гръцката армия освобождава региона с преобладаващо гръцко население.

Правата на гръцкото малцинство в Албания отдавна са гореща тема между двете страни.

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!