Медсестрата на Тато почти стигна до просешка тояга
74-годишната майор Ани Младенова признава, че пести от много от хранителните продукти, чиито цени през последните месеци литнаха в Космоса.
Соцлегендата, която се грижеше за здравето на бившия Първи почти до сетния му дъх, казва, че в двора на къщата си в Банкя отглежда както зеленчуци, така и животинки, пише Ретро.
Майор Младенова била силно възмутена от цената на яйцата, които станаха златни в навечерието на Великден. Тя обаче слага на трапезата само домашни, защото си е купила 6 кокошки, които ѝ снасят достатъчно, за да разполага винаги с пресни яйца. Славната лична сестра на Живков води обикновен пенсионерски живот, макар някога да е била сред най-важните хора в държавата. От публичния живот тя се скрива след промените през 1989 г., когато е позорно уволнена от поста си, макар да отдава цели 16 години от живота си на Тато.
Ани е плътно сред най-верните му хора от 1973 до 1989 г. Срещата им е съвсем случайна, но и по време на службата си, а и досега бившата медицинска сестра продължава да пази реномето му и да спазва стриктно професионалната си клетва, че няма никога и на никаква цена да издаде най-съкровените лични тайни на БКП величието.
Миналата година бе изключително тежка за майорката от УБО, която доскоро борила последствията от коварния Ковид-19, който я извадил извън строя. „Пущината не ни подмина и нас. Разболяхме се и аз, и мъжът ми, а чрез внучето, което ни гостуваше, предадохме бацила и на сина и снахата. Слава Богу, те тримата изкараха много леко болестта. Детето дори нямаше никакви симптоми“, каза тогава Младенова.
По време на тежката болест била силно притеснена за съпруга си, който не се повлиявал от никакви лекарства, включително най-силните антибиотици. Единствено известният доц. Атанас Мангъров успял да го спаси.
Някогашната лична сестра на Тодор Живков не е успяла да се облагодетелства с почти нищо освен чина си по време на дългогодишната си вярна служба. След 1989 г. дълго време стои без работа и разчита само на съпруга си. Сега и двамата са пенсионери, а за миналото тя рядко се сеща.
„Родителите ми бяха санитари във ВВМИ, никога не са били членове на БКП, както и аз дълго време. След като завърших, почнах работа като операционна сестра в Александровска болница, в Клиниката по уши, нос, гърло. Шефът проф. Кабакчиев ми даде идеята да кандидатствам за работа в Правителствена болница. Одобриха ме след 6-месечно проучване.
От Тодор Живков се страхувах, не смеех да допра памука, камо ли да пробода кожата му. Но той ме успокои: „Е, не съм изял никого досега, влизай, не се притеснявай“, спомня си с носталгия Ани за първата си среща с бившия Първи, след която става един от най-важните хора в обкръжението му.
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!
