Оправдан от съда нотариус осъди прокуратурата за над 60 000 лева
Нотариус Нина Добчева-Калчева от Пловдив осъди прокуратурата да ѝ плати над 60 000 лева обезщетения заради воденото срещу нея дело за документни престъпления, съобщи „Лекс“.
Преди 3 години тя беше напълно оправдана от Окръжния съд в Пловдив за това, че e съставила нотариални заверки с подправени подписи. Става дума за случай на две семейства, които финансирали общ бизнес за строеж на фамилни къщи. Един от съсобствениците починал и второто семейство разбрало, че по-рано той е продал една от къщите без знанието им. Пред сайта „Traffic news“ Минко Маринов и Диана Тодорова разказват, че договорът бил подписан при нотариус Добчева, където били представени техни пълномощни с фалшифицираните им подписи, както и този на съпругата на починалия им съдружник.
Съпрузите подали жалба в прокуратурата през 2013 г. и започнало разследване срещу нотариуската. Тя е обвинена през 2015 г., като ѝ е наложена мярка „подписка“, а две години по-късно делото влиза в съда. В началото на 2018 г. районният съд в Пловдив оправдава частично Добчева, а по част от обвиненията я осъжда, без да ѝ налага наказание заради изтекла давност. Делото стига и до окръжния съд, който в края на 2018 г. оправдава напълно нотариуската. Делото е продължило общо 3 години и два месеца пред двете инстанции.
Малко след това тя завежда иск срещу прокуратурата за 150 000 лева обезщетение за неимуществени вреди и за близо 18 000 лева имуществени заради платените адвокатски хонорари през годините.
Съдия Петя Алексиева от Софийския градски съд (СГС) осъди прокуратурата да плати на Добчева 50 000 лева за моралните вреди от незаконното обвинение и 14 460 лева за платените адвокатски хонорари.
Съдът отчита, че делото срещу нотариуската е продължило повече от 3 години, първоначално е била призната и за виновна, процесът е бил отразяван в медиите и дори е бил включен в списъка за корупционни дела, който публикува Върховният касационен съд (ВКС), като на сайта му стояло и името на Добчева. Тя твърди, че през това време здравето ѝ се е влошило, страдала е от безсъние и е имала пристъпи на задушаване и прилошаване. Според нея съпрузите, подали сигнала, демонстрирали особена близост с разследващите. След внасяне на делото в съда изпаднала в депресия заради страха, че може да бъде осъдена.
Показания е дал и адвокатът ѝ, с когото се познавали от студентските години. Той казва, че Добчева е била много изплашена, че ще загуби правата си на нотариус, звъняла му по нощите, за да обсъждат непрекъснато какво се случва с делото и какви биха били възможните изходи и последствията за нея, ако я осъдят. През цялото време обяснявала, че ако ѝ затворят кантората, няма кой да издържа семейството ѝ, тъй като мъжът ѝ по това време работел в нейната кантора като юрисконсулт и имало опасност и двамата да останат без работа.
Междувременно започнала да губи клиенти, които се отдръпнали, включително и една от банките, които обслужвала. В този период починал и съпругът ѝ и тя изпитвала вина.
Според съда свидетелските показания безспорно показват, че делото се е отразило на психиката на Добчева, а особено значение има професията ѝ на нотариус и това, че обвиненията са били свързани с работата ѝ. Съдът напомня, че в тези случай се засягат не само личната чест и достойнство на човека, но и професионалните му качества поради уронване на авторитета му в съответната област.
„По тази причина, създадените при наказателното преследване неудобства и притеснения имат по-силно отражение върху отделните негативни изживявания на упражняващите такива професии и пряко значение за размера на обезщетението. Дискредитирането на ищцата в обществото като професионалист без съмнение се е отразило на психическото ѝ състояние и бъдещото ѝ кариерно развитие. Ищцата е била дългогодишен нотариус и добре позната сред обществото в град Пловдив, където е упражнявала своята професия“, заявява съдът, като подчертава, че името на Добчева е било публично обявено на сайта на ВКС, а делото е било широко тиражирано и отразявано в местния печат.
Така СГС приема, че само за моралните вреди Добчева трябва да бъде обезщетена с 50 000 лева. Останалите 14 460 лева са обезщетение за платените хонорари на двама адвокати. По този въпрос прокуратурата е възразила, че не е било нужно да се наемат двама защитници и това си е риск на Добчева, поради което не трябва да бъде компенсирана за тези разноски.
„НПК не съдържа ограничение на броя защитници, които обвиненото лице може да упълномощи. Когато то е положило дължимата грижа, всички разходи за защитниците му съставляват причинени от наказателното производство имуществени вреди“, посочва обаче съдът.
Съдия Алексиева напомня, че държавата не отговаря за тези вреди само ако видът и тежестта на обвинението и очакваните усилия по защитата не налагат упълномощаването на повече от един защитник.
„Случаят не е такъв, доколкото залогът за ищцата по делото е бил огромен, защото макар и обвинена за нетежко умишлено престъпление, осъдителната присъда би довела до невъзможност ищцата да упражнява професията си нотариус. Самият брой на проведените съдебни заседания пред първоинстанционния съд-общо осем на брой и още две съдебни заседания пред второинстанционния съд и честотата на тяхното насрочване не само не изключва, напротив, налага по необходимост упълномощаването на повече от един защитник, за да се избегне неоправданото отлагане на производството в случай на заетост на защитника, ако той е само един“, мотивира се съдът и присъжда и това обезщетение за Добчева.
Решението не е окончателно и може да бъде обжалвано пред Софийския апелативен съд.
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!
