Посягане към свръхпечалбата и забрана за износ – дни на грохот за руския петрол в България

Във време, в което дори президентът на страната с най-пазарна икономика гръмна по „алчните“ петролни компании и възмутен поиска спечеленото от войната да се сподели с американците, в една малка, не съвсем пазарна икономика – далеч на изток, на единствения производител и то руска собственост се гледа по друг начин – с надежда и доверие дори от президента на държавата и неговото служебно правителство.

Президентът на САЩ Джо Байдън заяви, че петролните и газовите компании трябва да инвестират печалбите си в намаляване на разходите за американците и увеличаване на производството и че ако не го направят, той ще настоява Конгресът да обмисли облагането им с „такса извънредна печалба“, а можело да се сблъскат и с други ограничения.

В същото време служебното правителство на България смята да отмени забраната за единствения преработвател на петрол у нас – „Лукойл Нефтохим“, да изнася горива, произведени от руски нефт поне до края на 2024 г. С мотив, че подобно ограничение ще доведе до спиране на вноса на суров петрол, от което значително ще намалеят и бюджетните приходи, както че европейските санкции допускат подобна търговия в условията на дерогация в посочения по-горе срок (ще се върнем към това по-долу). Възможно е това да е било уговорено на 8 септември по време на срещата на президента Румен Радев с шефовете на „Лукойл“ и на рафинерията в Бургас.

Иначе единственият преработвател на нефт ще намали производството, оттам ще предизвика дефицит и поскъпване. Затова да го оставим да произвежда, за да има повече и така към по-ниски цени. Но цените не паднаха (някой ще каже, че са най-ниски в ЕС – да, но защото акцизът, разходите на производителя, са най-ниски).

Това предстоящо решение на служебния кабинет „Радев“ предизвика коментар от Европейската комисия, говорител на която заяви, че България е получила изключение от правилото за наложени санкции, за да снабдява с петрол, а не да препродава.

Правителството (в лицето на Министерството на финансите) отбеляза, че ЕК е имала предвид забраните за реекспорт на суров нефт, а не на нефтопродукти, произведени извън Русия.

В обяснително съобщение МФ се оправдава, че в секцията въпроси и отговори ЕК пише следното: Само нефтопродуктите, които са произведени в Русия или се изнасят от Русия, попадат в хипотезата на ограничението (по съответния регламент). Например, рафинирани нефтопродукти, произведени в трета държава на базата на руски суров нефт и изнесени за друга държава или трета държава не биха могли да попаднат под санкциите, тъй като те са произведени извън Русия.

Но трета държава е държава, различна от държавите-членки на ЕС и трите страни от Европейското икономическо пространство (Норвегия, Исландия и Лихтенщайн). Тоест казано с други думи – „държава, която не е член на Европейския съюз, както и държава или територия, чиито граждани не се ползват от правото на Европейския съюз на свободно движение.“

Румен Радев прие ръководството на „Лукойл“: Илшат Шарафутдинов – председателят на УС на „Лукойл Нефтохим Бургас“, Максим Донде, Вадим Воробьов – президент на „Лукойл“, Рустем Гималетдинов, Андрей Матюхов – генерален директор на ЛУКОЙЛ-България ЕООД

Снимка: БТА

Каква отстъпка получи България

„Поради особеното географско положение на България за тази страна е договорено временно изключение до края на 2024 г. и тя ще може да продължи вноса на суров нефт и нефтопродукти по море.“ В решението на ЕС се казва също, че и държавите членки, за сметка на това, че са получили изключение (вкл. централноевропейските страни, доставящи по тръбопроводи) няма да имат право да препродават руски суров нефт и нефтопродукти на други държави членки и трети държави.

„По отношение на суровия нефт, превозван по море, сделките на спот пазара и изпълнението на действащите договори ще бъдат разрешени за срок от шест месеца след влизането на санкциите в сила, а по отношение на нефтопродуктите – за срок от осем месеца. – брои се от 3 юни. Забраната за петрола влиза в сила от пети декември.“

Помага ли служебното правителство на „Лукойл“

Министрите на енергетиката, финансите и икономиката предложиха на обществено обсъждане искането за изключение (дерогация), като се допусне от 5 декември до края на 2024 г. изпълнението на договори, сключени преди 4 юни 2022 г., или на допълнителни договори, необходими за изпълнението на такива договори, за закупуването, вноса или трансфера на суров нефт, превозван по море, и на нефтопродукти.

Инициаторите на предложението се мотивират с това, че „ограничаването на износа и вътреобщностните доставки на нефтопродукти, които са произведени от суров нефт и нефтопродукти с произход Русия или изнесени от Русия, ще доведе до значително намаляване на производствения капацитет и ограничаване на дейността на дружествата, опериращи на българския пазар“. „Подобна мярка ще окаже пряко влияние върху експортния потенциал на страната ни, влошавайки търговското салдо и постъпленията от вътреобщностни доставки и износ, с всички произтичащи от това негативни последствия за бюджета. Осигуряването на безпрепятствен износ е в основата на развитието на националната икономика.“

„Едновременно с това намаляването на производството на горива и други нефтопродукти, създава значителен риск от дефицит на тези нефтопродукти на вътрешния пазар, което неминуемо ще доведе до нарастване на техните цени. Допълнително съществува риск и от нарастване на контрабандата и други нарушения, свързани с доставките на нефтопродукти.

Ограниченията ще доведат до спиране на вноса на суров петрол, от което значително ще намалеят и бюджетните приходи.“

А свалянето на ограниченията ще осигури на икономическите оператори необходимото технологично време за плавна адаптация на производствените процеси към суровини, които не попаднат в забранителните режими на ЕС, смятат тримата министри.

Обяснимо от „Демократична България“ побързаха да обвинят правителството, че работи в услуга на „Лукойл“, за да се максимизират печалбите му, за сметка на по-високи цени за българските потребители и призоваха правителство да не приема онова решение.

Нещо повече зам.-председателят на ДБ и зам.-председател на Народното събрание Атанас Атанасов показа копие на документ, с който служебното правителство е позволило продължаването на „изпълнението на Договора за предоставяне на концесия върху Пристанищен терминал „Росенец“, част от пристанище за обществен транспорт, сключен на 12 май 2011 година между министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и „Лукойл Нехтохим Бургас“ АД.“

Като юридическо лице, свързано с Русия, „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД попада в обхвата на ограничителните мерки на ЕС и договорът за концесия следва да бъде прекратен, отбеляза Атанасов.

Правителството допуска участието на „Лукойл“ в обществените поръчки за доставки за администрацията, защото почти всички държавни организации, които използват платено от хазната гориво, имат договори за доставка на гориво от „Лукойл“.

От ДБ на няколко пъти вече докоснаха темата за национализация на „Лукойл Нефтохим“, разбира се с опипване на почвата: „Лукойл“ трябва да бъде под оперативен контрол на държавата, за да се защити максимално българският интерес.“

Германия например пое през септември контрола над три рафинерии на „Роснефт“ в страната, за да гарантира енергийната сигурност преди ембаргото върху петрола от Русия да влезе в сила през декември. Мощностите на руската компания осигуряват около 12 процента от капацитета за преработка на петрол на най-голямата икономика в Европа.

Посягане към свръхпечалбата

ГЕРБ решиха да ударят руския петрол със закон, като бъдат облагани свръхпечалбите, направени от и чрез него. Но може ли да бъдат обложени в България печалбите на дружество, регистрирано в Швейцария, каквото е „Литаско“ – собственик на основните дружества на „Лукойл“ в България. На това Делян Добрев от ГЕРБ отговори по БНР, че може да бъде сложена такса върху горивата, произвеждани за вътрешния пазар. И това предлагат: за всеки литър гориво, което продават на българския пазар, да понасят такса от 1 лев, която да внасят във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“. Такава вноска не би влияла на държавния бюджет; по-ранното предложение на Добрев беше следното: държавата да наложи акциз на купения от „Литаско“ уралски петрол преди той да се преработи – 1 лв. на литър. С прибраната сума от косвения данък впоследствие се компенсират с този лев на литър всички потребители на горива.

Каква е схемата, от която ГЕРБ предлага „спасение“. Регистрираната в Швейцария компания на „Лукойл“ – „Литаско“ купува барелите руски нефт и ги преработва на ишлеме в „Лукойл Нефтохим“. „Литаско“ продава преработените нефтопродукти на бензиностанциите на цена от 3,50 лева, докато „Лукойл Нефтохим“ взима стотинките за преработката на ишлеме.

Трябва да поправим това, което „Продължаваме Промяната“ направиха – издействаха дерогацията (до края на 2024 г.), като така държавата лобира рафинерията да продължи да купува руски петрол и от това да печелят тя и търговците – основният е „Литаско“.
„И затова внасяме закон ползите да не са за тях двете а да са за българските граждани.“

ГЕРБ по-рано имаше и друго предложение – Българският енергиен холдинг да конкурира „Литаско“, като също купува руски петрол и го преработва в „Лукойл Нефтохим“, като крайната себестойност на горивата на БЕХ ще е 2,50 лв., на колкото ги продава на бензиностанциите, както го обясни през август Добрев. Но намеса на държавата на пазара вече бе избегната с погребването на Държавната петролна компания.

Служебното правителство също се плъзна по пистата облагане на свръхпечалбите. В средата на миналия месец стана известно, че ще бъде предложен механизъм за енергийни компенсации до средата на 2023 година, като тяхното финансиране ще бъде поето от облагане на свръхпечалбите на държавните енергийни дружества, но и на всички останали, включително производителите на горива.

Министърът на икономиката Никола Стоянов дори каза преди дни, че намерението е да се „допълни“ идеята на ГЕРБ, така че не само гражданите, а и фирмите да се възползват от помощ за цената на бензина и дизела. От думите му се разбра, че облагането ще бъде в процент, а не в твърда сума, защото при евентуално сериозно покачване на цената отново „придобивката“ ще е само 1 лев.

Кой по-по-най

Политиците се хванаха за гушите по темата. ГЕРБ обвиниха „Продължаваме Промяната“, че с издействаната дерогацията за „Лукойл“ държавата е загубила 3,5 млрд. лева.

Сумата подозрително съвпада с онази, за която ПП набедиха ГЕРБ, че държавата е хвърлила в полза на „Газпром“ с построяването на продължението на „Турски поток“ на българска територия.

През месец юни Делян Добрев и Томислав Дончев набедиха ПП за тайни срещи с шефовете на „Лукойл“, след които цените започнали да се вдигат през схемата евтин уралски петрол на входа – скъп продукт на изхода и по бензиностанциите.

В отговор съпредседателят на ПП Асен Василев каза, че вследствие на предприетите мерки, „Лукойл Нефтохим“ за пръв път от 12 години започнал да плаща данъци на държавата.

На свой ред Василев обвини през август ГЕРБ, че са дали единственото пристанище – единствената входна точка, на което може да бъде разтоварен петрол в страната – терминала „Росенец“, на „Лукойл Нефтохим“ за парите, за които се наемат три големи магазина в мола. А петрол няма как да влезе в страната с влак, каза тогава Василев.

Могат ли да проработят лансираните намерения

Бившият заместник-министър на енергетиката Пламен Данаилов каза по повод проектите за опит за законодателно намаляване на цените на горивата, че пазарните участници намират начин да заобиколят непазарните похвати и стават по-богати, което е за сметка на обществото.

Най-важно е според Данаилов, как ще бъде контролирано „коя част се продава в България и коя е за износ“. „Горивата, които се внасят, ще бъдат ли облагани? „Лукойл“ разполага с няколко рафинерии в Европа, включително и в Румъния. Ако иска да избегне такова облагане, не може ли да изнася за Румъния, произведеното в България, както и обратното…“, коментира Данаилов по БНР.

Икономистът Красен Станчев пък отбеляза по Радио Варна, че директно облагане на печалбата на „Лукойл“ не може да се случи. „При положение, че печалбата отива в „Литаско“, не виждам как България може да въведе без да бъде санкционирана данък за компания, която е регистрирана в Швейцария. Това би било оказване на държавна помощ за всички останали и противоречи на правото на конкурентоспособност на ЕС.“

Станчев смята, че дори въвеждането на експортна такса би противоречало на европейското законодателство. Той твърди, че и да се преразпределят свръхпечалбите при производството и търговията с петролни продукти също е невъзможно. Предложи да се премахнат всички временни облекчения и конкуренцията ще смъкне цените.

Какво следва

Каквото и да става на наша почва, вносът на руски нефт със сигурност ще бъде ограничен със замисленото въвеждане на таван на цените на руския петрол и с всички последващи ограничения, които следват – застраховането на превозите, банкови, брокерски, юридически услуги. За това вече писахме подробно.

Нека припомним в заключение и какво реши ЕС с осмия си пакет санкции по отношение на руския петрол.

„Днешният (5 октомври 2022 г.) пакет бележи началото на прилагането в рамките на ЕС на споразумението на Г-7 относно износа на руски петрол. Докато забраната на ЕС за внос на руски суров нефт по море остава изцяло в сила, пределната цена, след като бъде въведена, ще позволи на европейските оператори да извършват и подкрепят транспортирането на руски нефт до трети страни, при условие че неговата цена остане под предварително определен „таван“. Това ще спомогне за допълнително намаляване на приходите на Русия, като същевременно се запази стабилността на световните енергийни пазари чрез непрекъснати доставки. Това ще допринесе и за справяне с инфлацията и за поддържане на стабилни разходи за енергия в момент, когато високите разходи, особено високите цени на горивата, са повод за сериозна загриженост за всички европейци. Мярката се координира тясно с партньорите от Г-7. Ще влезе в сила след 5 декември 2022 г. за суровите и от 5 февруари 2023 г. за рафинираните нефтопродукти след допълнително решение на Съвета.“

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!