Сарафов: Македонският автобус може да е бил манипулиран, за да превишава дадена скорост

Скоростта на македонския автобус, който катастрофира на магистрала „Струма“, е била по-скоро несъобразена и по всяка вероятност е надхвърляла 90 км/ч. Това означава, че може и да е имало манипулация на превозното средство, тъй като повечето пътнически автобуси имат технически ограничения да не прехвърлят определена скорост. Това заяви пред БНТ зам.-главният прокурор и директор на Националната следствена служба Борислав Сарафов по повод тежката катастрофа на 23 ноемри, при която загинаха 45 души, включително 12 деца.

По думите на Сарафов, няма връзка между катастрофата с македонския автобус и пътната маркировка на АМ „Струма“.

„Разследването е към финалната си права и очакваме окончателните заключения на назначените експертизи – съдебно-медицинска, автотехническа, пожаротехническа и комплексна. Може би нещата ще станат още преди Коледа“, добави той.

Директорът на НСлС припомни, че като цяло изискванията към един професионален водач на автобус с по-завишени, отколкото за всеки един водач.

„Затова е необходимо и скоростта да е била съобразена в онзи момент, независимо от маркировката от пътните условия. Да, възможно е пътната маркировка да не е отговаряла и тя очевидно не отговоря на изискванията, но няма никаква причинно-следствена връзка между катастрофата и лошата маркировка. Тя предполага шофьорът да бъде по-внимателен и да шофира със съобразена скорост“, заяви още Сарафов.

Мнението на разследващите е, че най-вероятно причината за катастрофата е човешка грешка.

Борислав Сарафов е съгласен, че съдебна реформа в страната е необходима, но не по отношение на структурата, а на устройствените правила.

„Те са инструментариумът, с който работим срещу престъпността. Знаете, че Наказателният кодекс е от 1968 година – неколкократно кърпен и осъвременяван, но не може да обслужи новите обществено-политически, социални и икономически условия в страната“, каза още той.

Сарафов обясни, че и преди са прехвърчали искри между МВР и прокуратурата. Категоричен е, че нито обществото, нито институциите печелят от такива конфликти.

„Аз не съм убеден, че има война между институциите, защото мисля, че всъщност по повечето казуси, по които работят и МВР, и прокуратурата, има разбирателство“, каза Сарафов.

Той изрази и своята версия по делото за „Хемус“. Полицаите, които работят по казуса, са притиснали с доказателства обвиняемия, а той, от своя страна, е решил да сътрудничи и да свидетелства срещу тези над него – на които се предполага, че е давал парите“, каза още заместник-главният прокурор подчерта, че българското законодателство не позволява облекчаване на процесуалната съдба срещу показания за други съучастници.

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!