Скопие ще продава приказка и на новата власт в България

В Скопие изчакват кои политически субекти ще поемат новото правителство в София, надявайки се, че с някаква нова българска власт ще им минат тарикатските номера, да започнат преговори за членство в Европейския съюз, без да изчистят собствената образователна система от шовинистичните нагласи спрямо българите и от историческите фалшификации. Това коментира в интирвю за Dir.bg Виктор Канзуров по темата Македония за изборите в България и накъде отиват преговори между Скопие и София на фона на последните скандали.

Според него липсата на стратегическо мислене в България, дават надежди на Заев, че отново може да я прецака. По думите му, такава пропаганда, каквато има и поръчва Република Северна Македония срещу България, подобава на пропагандата, която съществува по време на войни.

Виктор Канзуров е роден на 2 ноември 1971 г. в Скопие. Неговото семейство родом е от леринските села – Попадия по бащина и Сетина по майчина линия, които се намират в Егейска Македония. От 1999 година работи като журналист в македонските списания и вестници: „Македонско дело“, „Вечер“, „Старт“, „Нова Македония“ и интернет изданието „Трибуна“. След това работи на свободна практика. През 2008 и 2010 г.

Виктор Канзуров е част от Инициативния комитет за честване на личностите и делата на последните двама водачи на историческото ВМРО, участвайки в едни от първите по-ярко видими публични прояви на българите в Република Македония, които приключиха с издигането на бюст-паметниците на Тодор Александров и Ванчо Михайлов в двора на къщата на Драги Каров във Велес.

Последните години името на Виктор Канзуров нашумя покрай участията му в различни македонски телевизионни предавания, където защитаваше тезите, че в миналото предците на повечето днешни македонци и българи са били един народ и че огромен брой канонизирани като положителни в РСМ възрожденци и революционери с произход от географска Македония, от края на 18, от 19 и от началото на 20 век, са имали българско етническо самосъзнание. От една година и няколко месеца Виктор Канзуров живее в София.

– Вариантите за управлението на България към днешна дата са много – от правителство с мандата на „Има такъв народ“, през експертен кабинет до служебен на Румен Радев и нови избори. Как Скопие тълкува различните варианти от гледна точка на интереса на Република Северна Македония за влизане в ЕС?

– В Скопие изчакват кои политически субекти ще поемат новото правителство в София, надявайки се, че с някаква нова българска власт ще им минат тарикатските номера, да започнат преговори за членство в Европейския съюз, без да изчистят собствената образователна система от шовинистичните нагласи спрямо българите и от историческите фалшификации.

Интересът на официално Скопие е на власт в София да дойде някое наивно „прозападно“ правителство, на което, както хитрия, но покварен търговец на пазара продава ферментирали и безвкусни плодове на наивен купувач, уж по уютна цена и на промоция, така старият търгаш от пазарите и битаците на бивша Югославия, Зоран Заев, чрез неговите лобисти от българското публично пространство, ще иска отново да се опита на България да ѝ продаде приказката за нуждата от започване на преговори между РСМ и ЕС, за да се било намалило влиянието на Москва и Белград в неговата държава, докато той и властта на т. нар. СДСМ в югозападната българска съседка, под негово ръководство водят югославска, югокомунистическа и антибългарска политика, все едно живеем в 60-те и 70-те години на миналия век.

През същото време основната опозиционна политическа сила в Република Северна Македония, ДПМНЕ-Вальево на Християн Мицкоски и на бившия министър-председател Никола Груевски, която е алтернатива на Заев и т. нар. СДСМ, е още по-антибългарска от властта в Скопие. ДПМНЕ-Валяево почти и няма друга програма, освен антибългаризъм и предлага за започване каквито и да е преговори, България да се извини на Македония за всички измислени и реални прегрешения в миналото, така както шовинистите от тази партия си ги замислят.

– Какви са основните коментари в македонските медии за вота в България?

– Има радост от това, че политическата партия на досегашния военнен министър Красимир Каракачанов не е влязола в българския парламент, едновременно и разочарование от многото гласове за „Има такъв народ“ на Слави Трифонов, когото смятат за възможен продължител на, както я наричат, „твърдата“ политика спрямо РСМ.

Цитират се думите на премиера Заев, че „очаква възобновяване на преговорите за преодоляване на различията с България след сформирането на ново правителство в София“, което е продължение на отказването да се приеме реалността и отлагане на поемането ангажимент за махане на метафизиката и сюреализма в интерпретациите на историята в Република Северна Македония, която все още показва симптоми на влюбеност в най-вредните страни от югокомунистическото си наследство.

Дните, седмиците и месеците преди българските избори в публичното пространство на РСМ минаваха в знака на самозалъгването на коментатори и управляващи политици, че „твърдата“ позиция на България била последица от предизборната обстановка в съседната страна. Убягваше фактът, че „македонската“ тема беше съвсем маргинална в изборното състезание в България.

– ВМРО е победителят от вота на българите в Северна Македония, но партията на Каракачанов не влиза в парламента. Какви са нагласите на българите там към големия печеливш в тези избори – партията „Има такъв народ“?

– Победителят на вота на българите в Македония е същият като победителя на вота на гражданите в самата Република България и сред българската диаспора, а това е политическата партия на абстинентите.

Българите от Република Северна Македония преобладаващо не се припознаваме в нито един политически субект или коалиция в българската държава, защото освен опити да бъдем използвани, ясно ни е, че реален, човешки интерес към нас и нашите проблеми, както и желание за помощ, има индивидуално от български граждани, но не и от настоящата политическата класа, от актуалните партии, както и от всички власти в (Народна) Република България през последните 77 години.

Доколкото ни е известно, Слави Трифонов няма намерение да допусне предприсъединителни преговори на антибългарската Република Северна Македония с Европейския съюз, без да се премахнат историческите фалшификации в бившата югославска република.

Определени притеснения по отношение на последователността на „Има такъв народ“ се появиха тези дни, защото на 11 април по новините на скопската ТВ „Сител“ беше пуснат къс откъс от „Шоуто на Слави“ по „7/8“ ТВ, в което водещия Иво Сиромахов заговори, че „наскоро нещата ще се променят в полза на това Македония да си влезе в Европейския съюз, да се разберем ние най-накрая, след толкова години измислени конфликти, защото това са напълно измислени и създадени конфликти. И това ще има хепиенд“.

В този дух бяха и думите на госта на Сиромахов, бившия заместник министър на икономиката и на външните работи Милен Керемедчиев, който справедливо критикуваше антимакедонското говорене в България и едно предизборно видео с: „последни реплики на един евродепутат (Ангел Джамбазки от ВМРО БНД), който в последния момент вкара възможно най-остри реплики“ (след което последва протестна нота на властите на РСМ). Но като че ли и Керемидчиев се загуби в общите приказки, които подхвърляше, изразявайки необоснована надежда, че: „този порочен кръг на взаимни хвърлания на обвинения и реплики, ще спадне, защото ние като българи ще покажем, че сме по-зрели“.

Порочният кръг е последица от историческите фалшификации, които присъстват във властващия исторически разказ в РСМ. Твърде наивно е, ако се мисли, че от „този порочен кръг“ може да се излезе без изясняване на историческите въпроси.

Срамота е в третото десетилетие на 21-вото столетие да не се признава правото на самоопределение на редица исторически личности от 18-и, 19-и и от началото на 20-и век от Македония. Опасно е да се вярва на държава, която все още не може да проумее каква вреда си нанася със собствения инат и с избирателното тълкуване на историческите факти. С такава членка в ЕС, България ще си губи време и ресурси, за да се справя с една неприятелска пропаганда.

– Премиерът Заев бе сред първите, който поздрави Борисов за изборната победа и изрази очаквания до юни Скопие и София да преодолеят различията по спора, цитирам, „в дух на приятелство“. Според Вас, като наблюдаващ процесите в РСМакедония, доколко Скопие е готово да започне преговори към днешна дата?

– Скопие не е готово да започне преговори към днешна дата, а просто се надява, че щом веднъж е излъгало България, това може да се повтаря. Антибългарското говорене в РСМ е само един ярък пример за тази неподготвеност.

България постави интеграцията на Западните Балкани като основна тема в рамките на нейното европредседателство през 2019 година. България настояваше тогава за ускоряване на процеса на приобщаване на РСМ към ЕС при положение, че самата държава, чийто министър председател бе Зоран Заев, не е била готова за това? Дали с подкрепата за Зоран Заев още от 2015 година – когато сегашният премиер на РСМ беше опозиционен лидер, а на фона и на голямата тогавашна политическа криза в съседната държава – властта на ГЕРБ в България и особено министър-председателя Бойко Борисов, искаха да покажат колко европейска политика провеждат?

Щом организирате европредседателство със специален промоционален пакет за антибългарската държава РСМ, а след година вече спирате същата кандидатка за членство в ЕС от получаване дата за начало на предприсъединителните преговори, сами обяснявате как сте се провалили и как нито една друга страна не трябва да ви взима на сериозно.

Липсата на реална преценка за обществените настроения в РСМ, приемането на желаното за действително, както и липсата на стратегическо мислене в България, дават надежди на Заев, че отново може да прецака България.

– След вота в България Заев изрази увереност, че проблемът с историята може да бъде решен по елегантен начин, който да покаже, че в един период наистина сме имали обща история като нации и държави. Според вас, може ли Скопие да предприеме насоките в преговорите със София, предложени от Любчо Георгиевски?

– Самата власт в РСМ се разграничи от предложенията на Любчо Георгиевски. В същото време в България като че ли не се разбра, че предложенията на Георгиевски, въпреки коренно различни от югокомунистическата доктрина, повече имаха предтекст на критика спрямо България и бяха опит за майтап с някои от исканията на българските власти и общество, във връзка със спора между София и Скопие.

Иронията на Георгиевски произлиза от неговото подценяване или нарочно недоглеждане на реалните опасности от агресивния исторически разказ на влюбената в Титова Югославия Република Северна Македония. Тази агресия на РСМ може (да продължи) да се проявява например с различни типове претенции спрямо Пиринска Македония и етнокултурното обособяване на нейното население в миналото.

Ясно е, че РСМ няма потенциал, нито аргументи, сериозно да промени каквото и да е в Пиринска Македония, но може пряко или косвено да създава проблеми и напрежения, а с почти консенсусното си (в собственото общество) разбиране на историческите процеси, в смисъл, че преобладаващото население в днешна Югозападна България, не е автохтонно българско, ще подстрекава свои граждани към агресивна реторика, която всеки нормален човек иска да избегне, дори и в интернет форумите и по социалните мрежи, да не говорим за живата комуникация.

Колкото до самия Заев, той каза, че македонците и българите винаги са били два различни народа. Ако е било така, нека да канонизира като духовна основа на държавността на Република Северна Македония и на етническия континуитет на днешните македонци (по народност), исторически личности с македонско, а не с българско самосъзнание. А не да подържа сегашното статукво в тълкуванията на историята в РСМ: хем македонците и българите винаги са били различни народи, хем духовен темел на тази държава са сумати възрожденци и революционери от географска Македония, с българско самосъзнание, на които официално Скопие фалшифицира или прикрива идентичността им, вкарвайки ги по един шизофреничен начин в пантеона на относително новата нация.

– Какво подсказва позицията на македонското правителство по последния скандал с пропагандата на Международния институт за близкоизточни и балкански изследвания (ИФИМЕС) от Любляна? В анализа му пише, че нашите власти представят недостоверни данни, че македонците имат български произход, и настояват, че Северна Македония трябва да излезе с официална декларация, че македонският език и идентичност имат български корени. Скопие отрича този институт да е свързан по никакъв начин със Северна Македония, но София обясни, че зад публикациите стоят бивши или сегашни съветници на премиера Зоран Заев.

– Връзката на властите в Скопие с така наречения Международен институт за близкоизточни и балкански изследвания (ИФИМЕС) от Любляна, е повече от очевидна. Доскорошни съветници на Заев са учредители на рекетьорския институт от Любляна, който фунционира на принципа на джубокс апаратите. За каквато музика си платиш и пуснеш жетонче, такава (статия) получаваш. Става въпрос за скандал какъвто едва ли е имало досега в отношенията между югославската и по-късно само Република (Северна) Македония и България.

Такава пропаганда, каквато има и поръчва Република Северна Македония срещу България, подобава на пропагандата, която съществува по време на войни. Република Северна Македония е в необявена война срещу България. Даже не съм сигурен доколкото тази война е необявена и дали някога въобще е спирала, откакто през 1944 година е създадена югославската македонска република.

– Вие от години наблюдавате процесите в РСМакедония. Каква е вашата прогноза за най-възможния сценарий за преговорите между Скопие и София?

– Не съм оптимист. Не виждам решение в обозримото бъдеще. Най-възможният сценарий е, че ни очаква дълъг период на замразен конфликт между двете държави. Без да се обективира историческият разказ в Република Северна Македония, просто в тази държава образователната система, медиите и облъчването от политическата реч, ще създават нови и нови антибългари.

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!