Случаят в Беларус – различен, но не и първи: Прецедент ли е държавното въздушно пиратство?
Принудителното приземяване на самолета на Ryanair в Минск и арестуването на беларуския опозиционер Роман Протасевич предизвикаха широк отзвук в цял свят. Лидерите от Европейския съюз осъдиха действията на президента Александър Лукашенко, призоваха за незабавното освобождаване на Протасевич и се заканиха да наложат големи санкции на Беларус.
По думите на върховния представител на ЕС по външната политика и сигурността Жозеп Борел отклоняването на граждански полет с помощта на военни самолети е създало заплаха за пътниците и екипажа. САЩ и Канада също оповестиха, че обмислят санкции за Беларус, а Минск отвърна, че ще затвори посолството си в Отава. Окачествяването на случилото се като „въздушно пиратство“ бе подкрепено и от служебния външен министър на България Светлан Стоев.
Самият Лукашенко е категоричен, че на самолета, пътувал от Гърция за Литва, е имало терорист и това се е знаело извън границите на Беларус. Той подчертава, че все пак сигнал за бомба на борда е имало, а той е дошъл от Швейцария.
Историческата справка показва, че макар и за някои – повече, а за други – по-малко значителни разлики, случаят не е абсолютен прецедент. Авиационният летопис помни няколко подобни принудителни приземявания. Нито един от тях обаче не е свързан с журналист.
Ето и кои са те:
22 февруари 2021 г. – Киев приземява принудително чартър заради пътник с обвинение
Чартърен полет от Днепър до Виена аварийно каца на киевското летище „Бориспол“. След приземяването по обвинение в присвояване е задържан един от пътниците – бившият топ мениджър на „Приватбанк“ Владимир Яценко. Държавната авиационна служба принуждава пилота да се приземи, след което са предприети спешни действия по задържането на Яценко.
22 октомври 2016 г. – на борда на самолет е активистът Армен Мартиросян
Boeing 737-800 тръгва от Киев към Минск, но внезапно е принуден да се върне на летището в Киев „Жуляни“. Според превозвача екипажът е получил указание от украинския контрол на въздушното движение да се върне без обяснение.
„Беше посочено също, че в случай на неспазване на заповедта военните ще прихванат самолета“, казват от авиокомпанията. На борда е имало 136 пътници, включително активистът на „Антимайдан“ – движение, което се противопоставя на украинското правителство и по-тесните му връзки с Европа, Армен Мартиросян. Той е свален от самолета, когато каца обратно на летището в Киев.
Министерството на външните работи в Беларус официално протестира срещу действията на властите за „принудително връщане“ на самолета на „Белавия“. По-късно министерството публикува стенограма, според която украинският диспечер заплашва екипажа с използване на военни самолети, но Службата за сигурност на Украйна отрича тази информация.
След 3 часа разпит Мартиросян е освободен и прехвърлен на друг полет към Минск. А Украинската служба за държавна сигурност отхвърля твърденията на „Белавия“, че управлението на въздушното движение е заплашило да разположи бойни самолети, защото твърденията за такава мярка срещу граждански самолет са абсурдни.
3 юли 2013 г. – Самолетът на боливийския президент каца принудително във Виена
Президентът на Боливия Ево Моралес лети обратно за Боливия от среща на върха в Москва. Неговият самолет Dassault Falcon 900 обаче е принуден да се отклони към летището във Виена в Австрия, след като няколко други европейски държави (Италия, Франция, Испания и Португалия) му отказват разрешение да влезе във въздушното им пространство.
Причината за забраната става подозрение, че на борда е бившият служител на ЦРУ Едуард Сноудън, който е издирван от американските служби.
Сноудън обаче не е открит на борда на летателната машина, след което самолетът получава въздушен коридор. Президентът е прекарал 12 часа на летището.
Длъжностни лица както в Австрия, така и в Боливия заявяват, че Сноудън не е бил в самолета. Боливийският външен министър Дейвид Чокехуанка казва: „Не знаем кой е измислил тази лъжа. Ние осъждаме тази несправедливост със самолета на президента Ево Моралес“.
На пресконференция в полунощ вицепрезидентът на Боливия Алваро Гарсия отбелязва, че Италия и Испания също са отказали разрешение на самолета да лети през тяхното въздушно пространство. Той описва Моралес като „отвлечен от империализма“ в Европа.
10 октомври 2012 г. – принудително кацане на руски самолет в Анкара
Самолети F-16 на Турските военновъздушни сили принуждават Airbus A320 да кацне на летището в Анкара, който пътува от Москва до сирийската столица Дамаск.
На борда има 35 пътници, включително 17 руснаци.
След претърсването на самолета е иззет товарът, открит на борда – 12 кутии с технически елементи за радарни станции на системи за противовъздушна отбрана.
24 февруари 2010 г. – Иран принудително приземява самолет на Kyrgyz Airways
На летището в град Бандар Абас в южната част на Иран военновъздушните сили на страната принудително приземяват самолет Boeing 737 на Kyrgyz Airways. Полетът е от Дубай до Бишкек.
На борда на летателната машина е бил Абдолмалек Риги – ръководител на Jundullah, насилствена сунитска бунтовническа група.
Самолетът е претърсен, а Риги е задържан. По-късно официалната агенция Irna заявява, че е летял до арабска държава през Пакистан преди ареста си. Според американските медии Пакистан е предложила помощ за задържането на Риги. През юни същата година той е екзекутиран в ирански затвор.
Октомври 1985 г. – американски военни прихващат самолет с похитители на кораби на борда
Египетски самолет с предполагаеми палестински бойци е прихванат от американски бойни самолети и принуден да кацне в американска база в Италия. Според властите палестинците били похитителите на италианския круизен лайнер „Ахиле Лауро“, отвлечен в Средиземно море със стотици хора на борда. Един възрастен евреин от кораба е бил убит.
Четиримата бойци от Палестинския фронт за освобождение първо избягали, а лайнерът бил оставен да акостира в Египет. Целта била да излетят със самолет на Egyptair, който да ги отведе до Тунис.
Самолетът е бил прихванат от военни F-16 в международното въздушно пространство над Средиземно море, показва докладът на Los Angeles Times по това време, и е ескортиран до американската база „Сигонела“ в Сицилия. Четиримата похитители са осъдени на дълги години в затвори в Италия.
22 октомври 1956 г. – арестът на лидерите на алжирското движение за независимост
Петима лидери на алжирското движение за независимост са на борда на граждански полет от Рабат в Мароко до Тунис, летейки, за да вземат участие в в конференция за бъдещето на региона на Магреб, организирана от тогавашния президент на Тунис Хабиб Бургиба. По това време Алжир е френска колония и френските тайни служби изпращат бойни самолети, за да прихванат пътническия самолет, принуждавайки го да кацне в Алжир.
Събитията предизвикват гняв в Мароко и Тунис. Сред арестуваните е и Ахмед Бен Бела, който е първият президент на Алжир след придобиването на независимост от Франция.
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!
