Срещата Байдън-Путин – от „това не е подарък за Русия“ до „Москва няма да поема чужди грешки“
Прогнозите за резултата от предстоящата среща между Джо Байдън и Владимир Путин на 16 юни в Женева варират от романтични надежди за пробив в двустранните отношения до мрачни предсказания за епичен провал и нова ескалация на конфронтацията. Това отбелязва в „Росийская газета“ бившият външен министър на федерацията Игор Иванов, предаде БТА.
Независимо от очакванията резултатът ще бъде определен от „обективните (. . .) рамки на възможното“. Срещата се готви от опитни професионалисти, тъй че в Женева изглежда няма да има досадни гафове в комуникацията или емоционални изблици, които да спъват деловия разговор, посочва той.
Самото подновяване на политическия диалог на най-високо равнище създава възможности за практическо взаимодействие между двете страни по ключови проблеми на международната сигурност. Освен това срещата може да отправи ясен сигнал към съюзниците на САЩ, главно в Европа, които поради опасения от негативна реакция на Вашингтон се въздържаха досега от по-активен диалог по сигурността с Москва, се казва в коментара.
Според автора в Женева със сигурност ще бъдат обсъдени ред измерения на стратегическата стабилност, включително регионални проблеми, в които пряко или косвено участват и Русия, и САЩ. Прекият разговор между Москва и Вашингтон например за Иран, Афганистан, Северна Корея, Сирия, Йемен и Украйна може да отвори път към многостранни споразумения.
Дори бегло нахвърляни, тези проблеми сочат колко претоварен и тежък може би ще е дневният ред на срещата. Разговорът в Женева неизбежно ще е крайно конкретен, понякога твърд и съвсем не е задължително да бъде приятен и за двете страни. Президентите чудесно разбираха това, но се решиха на среща, разчитайки на успех. Успех, нужен по много причини и на двете страни. Затова въпреки всички трудности има основания да чакаме вести от Женева с надежда и разумен оптимизъм, заключава Игор Иванов.
Срещата с Путин е необходима на Байдън, за да схване същинските намерения на Русия. Това заяви на брифинг говорителката на Белия дом Карин Жан-Пиер, пише „Взгляд“.
„Срещата на върха не е подарък за Русия, а възможност да отстояваме американските интереси. Там предстои много работа“, добави говорителката.
Според източници на „Комерсант“ в Москва и Вашингтон, Русия и САЩ се опитват да съгласуват декларация, която да приемат след преговорите Путин-Байдън. Ако страните сполучат да се разберат за съдържанието и конкретните формулировки, това ще е вече постижение, тъй като Кремъл не успя да го направи с предишната администрация в САЩ, коментира вестникът.
Русия не е тровила британски граждани, не е взривявала складове в Чехия и България, не е сложила Тръмп на власт и не е организирала хакерски атаки. Не е дискредитирала западни ваксини и не е предизвиквала засилване на десните нагласи в САЩ и ЕС. Русия няма намерение да поема вината за чужди грешки и няма да допусне дори намек за това в заключителната декларация от Женева, подчертава в друг материал „Взгляд“.
Кремъл няма намерение да сваля острите въпроси от дневния ред на срещата – „никой не се кани да го стерилизира“, цитира „Труд“ прессекретаря на Путин Дмитрий Песков. Говорителят на Кремъл обаче не коментирал изявление на руския зам.-министър на външните работи Сергей Рябков, предупредил в понеделник САЩ да очакват преди Женева „неудобни за тях сигнали“ от Москва.
ЕС настоява САЩ да водят координирана с общността политика спрямо Кремъл, но така, че курсът да бъде определян от Брюксел, пише агенция РОСБАЛТ. „Изтласкват Байдън в периферията на диалога Запад – Русия“: така е озаглавен коментарът за „стратегическата среща на върха“ САЩ – ЕС, предстояща точно преди преговорите Байдън – Путин.
Ходът на президентската среща пряко ще зависи от разговорите на американския лидер с европейските му колеги. Всеки фал, всичко негативно или пък прекалено явна готовност за съвместен натиск върху Кремъл неизбежно ще станат фон за преговорите Байдън-Путин на другия ден. Така че диалогът на САЩ и Русия вече е пряко свързан с американско-европейските отношения, независимо дали това се харесва на руското ръководство. Впрочем този факт трябва по-скоро да радва Путин и обкръжението му. Защото и в икономически, и в географски, и в културен план Русия е свързана с Европа далеч по-тясно, отколкото със САЩ, добавя РОСБАЛТ.
Наличните данни показват, че американската страна не се кани да сближава позициите си с тези на Москва. Напротив, американците може би ще се опитат да използват женевската среща, за да огласят „нов комплект претенции и обвинения към Русия“, заявява пред „Свободная преса“ политологът Игор Шатров.
Ако Вашингтон предложи „конфронтационен дневен ред (. . .), Москва може и да се откаже от срещата. Не е изключен и такъв сценарий“, твърди Шатров.
„Не бива да смесваме понятия като „дневен ред“ и „позиция“, предупреждава обаче друг аналитик, Павел Фелдман.
„Позициите на Русия и на САЩ по всички що-годе значими въпроси наистина принципно се разминават. Но и за двете страни първа точка сред актуалните проблеми в дневния им ред е да гарантират сигурността на своите граждани – тоест да не допуснат голяма ядрена война. Тук вероятно ще бъдат постигнати някакви стратегически договорености. Всички останали разногласия (Украйна, Близкият изток, Беларус, санкциите и т. п.) е невъзможно да се отстранят„, убеден е наблюдателят.
В сложния преговорен процес успех ще бъде не резултатът, а самият диалог като факт. Двете страни трябва ясно да маркират геополитическите си претенции и да начертаят „червени линии“, които ще се задължат да не преминават. Предсказуемост е необходима дори в условията на нова студена война, добавя експертът пред „Свободная преса“.
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!
