Стефан Пройнов: Рядък златен медальон на Константин
Той е с тегло равняващо се на 9 солида. Медальонът тежи 41,88 грама и е с диаметър 48,8 мм.и е един от трите подобни такива, продадени на търг за последните 30 години в историята на нумизматиката.
Много рядко се намират „парични медальони“, които имат тегло, кратно на златни или сребърни монети и законно могат да се използват като пари в древността. По принцип медальоните се раздават от императора като подаръци на високопоставени членове на империята, било военни или цивилни, или на чужди посланици. Те се отсичат в много малък тираж по даден повод или събитие.
В този късноримски и ранно византийски период се срещат с различно тегло от 1,5 на солида до 72 пъти теглото на солида. Солидът е основна златна парична единициа във Византия. При самият Константин преминават от Ауреус към солид като разликата е един грам.
Специално при монетите от този период на реверса под отреза отдолу има надпис “cons” точно там се изписват монетарницата където е отсякана монетата или медалиона. В случая става дума за Константинопол – Цариград.
Според Стефан Пройнов, експерт на антично и древно изкуство, прави впечетление, че медальонът има добавен допълнително енколпион за дабъде носен на врътът си гордо от притежателят си за което показват и износването на самото злато.
Износването е от двете страни на дарената монета – медальона, но не и на самият енколпион, което означава, че е бил окачен на кожена или друга тасма, а не на златен синджир, защото триенето на еднородни сплави е доста по-голямо и би имало износване на енколпионът.
Въпреки това свое качество прогнозната цена на която се очаква да бъде продаден е 200 000-300 000 долара. Но на последък сме свидетели на далеч по-високо цени при натдаването на такива редки монети. Този медальон, предложен от Bonhams, е отсякан от Константин, за да отбележи освещаването на Константинопол през 330 г., въпреки че някои изследователи не са съгласни, предполагайки, че вместо това е издаден още през 326 г. или най-късно през 336 г., въз основа на други примери и доказателства.
Медальоните на Константин имат два различни портретни стила на лицевата страна, като този пример, предлаган от Bonhams, показва императора, носещ по-дълга коса. Това обяснява Стефан Пройнов като с различните монетарници са ползвали различни гравьори и затова се наблюдава различен тип иконографски лик на императора. Все пак се гравират на ръка, допълва Пройнов.
Константин е известен като първият християнски император и основател на Константинопол. Константин Велики е незаконен син на Констанций Хлор и Флавия Елена (почитана като Света Елена).
Тя е известна с това, че нарежда да бъде открит кръста на който е разпнат Исус Христос и копието, с което е намушкан. Гвоздейте, с който е бил прикован към кръста Христос са били вградени в ризницата на император Константин, а Копието придобива славата си, че който го притежава печели всяка битка и така днес се нарича „Копието на съдбата” огърнато с мистична сила за която получаваме потвръждения от неговите собственици през вековете насам.
Константин е роден през 274 г. и войските му го обявяват за Август през 306 г. след смъртта на баща му.
Константин не може да претендира за контрол над цялата империя до 324 г., с усилията си да затвърди контрола, прекъснат от междуособни войни и бунт, въпреки че успява да влезе в краткотрайни съюзи. Константин умира в Никомедия през 337г.
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!
