Съединението – денят, в който българите последваха Санстефанския идеал!

На 6 септември България отбелязва 139 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия.

Стъпката, която моделира днешна България, става по мирен път и с „нечувана дързост“.

Днешните историци наричат събитието „звездният миг на България“, „успех на българската дипломация“, „мирна революция“, извършена само седем години след подписването на Берлинския договор, който разпокъсва българските земи.

Съединението на България е изцяло наше дело, реализирано от българи, надвили политически пристрастия и всякакви егоистични сметки. Според патриарха на българската литература Иван Вазов то е една от най-лесните революции, защото беше победило в душите на хората.

На този ден през 1885 година българите със собствени сили, следвайки Санстефанския идеал, поправят несправедливия Берлинския договор, разпокъсал българските земи.

Нашите предци правят това, водени от заветите на поборниците за национално освобождение, без да се съобразяват нито с интересите на великите сили, нито с геополитическите баланси.

„Нашата мисия е ясна, определена и лежи на нашите рамене. За изпълнението й трябва да се надяваме само на себе си“, пише през 1884 година в. „Народний глас“.

Денят на Съединението е една от най-паметните дати в българската история. С този акт и успешната му защита българите постигат първия етап от националното си обединение и ревизията на Берлинския договор.

Как се стига до Съединението

Упешните военни действия на руската армия и българското опълчение във войната от 1877-1878 година принуждават Османската империя да признае поражението си.

Вследствие на това, през февруари 1878 година, започват мирни преговори, с които става ясно, че на картата на Балканския полуостров, след близо петвековно прекъсване, отново се появява България. Границите ѝ, предвидени от останалия в историята като Санстефански прелиминарен договор, обхващат почти всички земи, населени с българи и превръщат младата държава в една от най-големите на полуострова с нейните близо 180 000 км² площ.

Последвалият договор, подписан в Берлин, променя първоначалните представи на българите.

На Берлинския конгрес са създадени две „Българии“ – Княжество България и Източна Румелия, които следват сходни пътища в своето развитие.
Княжеството се управлява според Търновската конституция, Източна Румелия – според Органически устав. И двата документа са приети през април 1879 година.

Това разделение предопределя съдбата на България през следващите десетилетия. Нейна основна цел става обединението на всички българи в една държава, като през следващите години политическият елит ще се стреми тъкмо към това.

Същинската подготовка за обединението започва още през 1880 г., когато е създаден Таен централен комитет.

На учредителното събрание от страна на Княжеството присъства и Стефан Стамболов. За председатели са избрани Константин Величков и Георги Странски.

Княжеството се заема с дипломатическата подготовка, българите в Източна Румелия – с вътрешната организация.

През февруари 1885 г. начело на Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК) застава Захари Стоянов – революционерът и таланливият публицист, който само година по-рано е публикувал първия том на своите „Записки по българските въстания“.
Събитията около съединението се изпълват с духа и ентусиазма на Априлското въстание.

На опасенията на Народната партия, че не му е времето за съединението на двете България заради неизвестността как ще реагират великите сили, Захари Стоянов наложил друга теза: Русия ще подкрепи делото, а Европа ще се примири, защото то е „в интерес на прогреса и цивилизацията“, пък и няма да бъде зависимо от никоя сила.

През юли на съвещание в Дермендере (сега Първенец, Пловдивско) БТЦРК решава да се пристъпи към съединението под егидата на княз Александър Батенберг.

За делото са привлечени и източнорумелийски офицери – Данаил Николаев, Райчо Николов, Димитър Филов, Сава Муткуров и др. Изготвя се план за превземане на Пловдив.

Борбата започват панагюрци. На 2 септември цялата област е украсена заради рождения ден на султана. Ученици от Панагюрската гизназия свалят и изгарят украсата. БТЦРК призовава за незабавни действия. Въстаници от Пазарджик, Чирпан, Асеновградско се устремяват към Пловдив.

Четата на Продан Тишков (Чардафон) с развято знаме на Съединението, ушито от годеницата му Недялка Шилева, се насочва от днешния град Съединение към Пловдив.

Събитията в Пловдив на 6 септември започват в ранната утрин с викове „Ура“ и „Долу Румелия“. Въстаниците и войската арестуват областния управител Гавраил Кръстевич – един от българите, допринесъл много за постигането на църковната ни независимост.

В този ден Кръстевич възкликнал: „Аз съм българин, и аз съм за Съединението! Не мога да не чувствам удовлетворение в тази минута!”

Друга негова заслуга е, че не е повикал османските войски в Източна Румелия.

Пред войската и народа била прочетена прокламацията, която Захари Стоянов написал. С нея се обявяло несъществуването на Източна Румелия, провъзгласявало се Съединението – държава с българско княжество под скиптъра на Александър I, а гражданите се призовавали към „ред и тишина“ до пристигането на княжевските войски.

Било създадено временно правителство с членове от БТРЦК и на двете партии в Източна Румелия. То изпратило до княза следната телеграма: „Днес Съединението прогласено по цяла Румелия в името на Ваше височество. Правителството съборено. Живейте. Ваши верни поданици.“

Ролята на княз Александър Батенберг

Новото правителство начело с д-р Георги Странски официално обявява Съединението на Източна Румелия с Княжество България.

На 8 септември княз Александър Батенберг признава акта.

На следващия ден е посрещнат възторжено в Пловдив. С манифест първият български княз утвърждава присъединяването на областта и приема да бъде титулуван княз на Северна и Южна България.

На 11 септември князът открива извънредната сесия на Народното събрание с тронно слово, прочетено от Каравелов. Парламентът пък приел, че българите не ще щадят „нито имот, нито живот за запазване свободата и независимостта на общото отечество“.

Международният отзвук

Случващите се драматични събития в България няма как да не приковат вниманието на Великите сили.

Най-категорично против Съединението се обявява Русия, която дори отзовава офицерите си от България, а по-късно княз Александър I Батенберг е лишен от званието генерал. Недоволството на руския император към българския княз, нуждата на Русия да избягва усложнения на Балканите към онзи момент, особено имайки предвид проблемите между нея и Великобритания в Афганистан, обуславят руската позиция.

Великобритания първоначално също не подкрепя Съединението, но виждайки, че Русия се обявява против него, решава да промени напълно мнението си. Причината е, че политическият елит от Острова вижда в отказа на руснаците да подкрепят делото на българите отлична възможност да се намали руското влияние в България и същевременно да се засили британското. Те заявяват, че трябва да се съблюдават желанията на населението и застават твърдо зад съединистката акция.

Същото правят и французите, но в крайна сметка Великите сили така и не стигат до единодушно мнение, въпреки провелата се в Цариград конференция, посветена на въпроса.

Войната

Създаването на по-голяма българска държава (около 97 хиляди квадратни километри), с по-многобройно население и с повече перспективи за стопанско развитие предизвиква острата реакция на Сърбия. На 2 ноември крал Милан обявява война на България. Сръбско-българска война българите защитават политическото си дело със силата на своето оръжие – в битките при Сливница, Три уши, Гургулят, Комшица.

Фактическото признаване на Съединението

На 5 април 1886 г. в двореца „Топхане“ в Цариград представители на Великите сили – Германия, Австро-Унгария, Франция, Великобритания, Италия, Русия, и Турция подписват българо-турска спогодба, с която се признава Съединението.

Княжество България и Източна Румелия вече имат общо правителство, парламент, администрация, армия.

Честит празник!

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!