2022 – изборите, които може да променят света

Много държави ще проведат избори през 2022 г. Повечето от тях са ключови за световния дневен ред държави – за ръководителите им също. Което означава, че смяната им или оставането им на власт ще определи бъдещето на страните им, на регионите, в които се намират, и оттам на световното развитие – поне за следващите 4 години.

Някои от изборите вече са в календара, за други все още няма определени дати. Някои от страните са разкъсвани от протести, остри полемики, в други като че ли всичко е предопределено, скучно, рутинно. В някои може да има изненади, да падат правителства, да се сменят президенти, в други сякаш всичко е предопределено.

Общото за всички страни, е, че изборите и резултатите от тях ще са белязани от пандемията от COVID-19 и нейните икономически и социални последици, а значи и политически.

Подбрахме 14 вота, които вярваме, че светът със сигурност ще следи изкъсо през 2022 г. Подредени са по дати, ако такива има определени, с малки изключения. В обзора са използвани различни източници, сред които Council on Foreign Relations, Time, Foreign Policy.

Най-рано през годината са президентските избори в Южна Корея – на 9 март. Това ще бъдат 20-ите президентски избори в Република Корея. Съгласно конституцията на страната, президентът е ограничен до един петгодишен мандат, което означава, че действащият държавен глава Мун Дже-ин няма право да се кандидатира. Президентът на Южна Корея се избира чрез система за гласуване в един кръг.

След политическия скандал в Южна Корея през 2016 г., който доведе до импийчмънт на президента Пак Кън Хе, бяха свикани предсрочни избори. Дългогодишният либерален политик Мун Дже-ин от Демократическата партия на Корея (ДПК) победи с голяма преднина на президентските избори през 2017 г. десния кандидат Хонг Джун-пьо от Партията на свободата на Корея и центриста Ан Чеол-су от Народната партия, връщайки демократите в Синята къща (Президентството) за първи път от девет години. След трудни първи три години на управление, позицията на Мун беше значително укрепена от историческата победа на неговата партия на парламентарните избори през 2020 г., която даде на партията му абсолютно мнозинство от 180 депутати от общо 300 в Народното събрание.

Сега обаче Мун напуска поста с паднал рейтинг на обществено доверие – неговата Демократическа партия загуби надпреварите за кметове в двата най-големи градове в страната – Сеул и Пусан. Тези избори бяха спечелени от кандидати от Партията на народната сила (ПНС), последното име на консервативната партия на Южна Корея.

Имиджът на Мун пострада от това, че не успя да промени отношенията със Северна Корея и от неуспеха да ограничи цените на жилищата, които се увеличиха с почти 58 процента от встъпването му в длъжност през 2017 г. Кандидатът на ДПК през 2022 г. е Лий Дже-мюнг, адвокат по граждански права който до миналия октомври беше губернатор на провинция Кьонги. Лий подкрепя въвеждането на универсален основен доход и осигуряването на повече от един милион жилища с нисък наем. Лий описва външната си политика като „практична“ и казва, че подкрепя работата както с Китай, така и със Съединените щати. Кандидатът на ПНС е Юн Сок-юл, бивш прокурор, който обвини министър в правителството на Мун в корупция. Юн определя себе си като „рационалист“, който се бори срещу „популист“. Неговите външнополитически позиции изглеждат подобни на тези на Мун, въпреки че Юн подчертава нуждата от „подготвяне на процедури за разполагане на ядрени оръжия на САЩ в Южна Корея в случай на извънредна ситуация“. Допитванията в края на 2021 г. Показваха лека преднина на Юн пред Лий.

Президентски избори във Франция, 10-и и 24 април: Макрон или …Макрон.

Действащият президент Еманюел Макрон от центристката партия „Република, напред!“ (La République En Marche!) все още не е декларирал официално дали ще се кандидатира за втори мандат. Очаква се обаче партията му да поиска преизбирането му.

В първото си за годината интервю – пред „Паризиен“, дадено на 4 януари, Макрон бе запитан дали ще се кандидатира на президентските избори. На този въпрос той подчерта, че продължава да има амбиции, мечти и желания за Франция и че има желание да се кандидатира, но добави, че ще обяви решението си, когато му дойде времето. Той допълни, че сега иска да се концентрира върху управлението на санитарната криза.

„Това решение се консолидира вътре в мен. Имам нуждата да бъде сигурен, че ще съм способен да стигна толкова далеч, колкото аз искам“, заяви Макрон по темата за предстоящите президентски избори и евентуалното му решение да се кандидатира, цитиран от Ройтерс и БТА.

„Няма фалшив съспенс по този въпрос. Имам желание (да се кандидатирам). Веднага щом има необходимите санитарни условия, които да го позволят и веднага щом съм изяснил този въпрос за самия себе си и по отношение на политическото уравнение, аз ще обява как стоят нещата също толкова свободно, защото аз не искам нищо да си забранявам“, заяви Макрон, използвайки фраза, която преди време използва режисьорът Клод Льолуш в отговор на въпрос дали има все още мечти след толкова много реализирани филми.

През 2017 г. Макрон победи с голяма преднина на втория тур крайнодесния кандидат Марин Льо Пен. През последните месеци одобрението към действащия държавен глава прехвърли 40-те процента, което е сравнително високо за френски президент в края на мандата. На пистата отново ще е Марин Льо Пен, лидер на Националния сбор (National Rally), известен преди като Националния фронт, която стартира третата си кандидат-президентска кампания. Тя е изправена пред жестока конкуренция – не толкова от Макрон, колкото от Ерик Земур, телевизионен експерт, който е сравняван с Доналд Тръмп и който защитава теорията за Великата замяна, която във френската си версия (оригиналът е на „обикновения бял мъж на 28 години“, както описва себе си австралиецът Брентън Тарънт) твърди, че елитна кабала заговорничи да замени „истинските“ французи с мюсюлмански имигранти. Земур вече определи „формулата“ за спечелването на президентските избори във Франция: да бъдат привлечени гласовете едновременно на „народните класи“ и на „патриотичната буржоазия“. И добави, че той е единственият способен да го направи. Земур освен това каза, че се кандидатира, „за да не се налага дъщерите ни да носят забрадки и синовете ни да не се подчиняват“.

Френската консервативна партия „Републиканци“ (Les Républicains) избра умерената Валери Пекрес, председател на регионалния съвет на столичния район Ил дьо Франс, за свой знаменосец. С над 60% гласове тя надделя над другия претендент Ерик Сиоти, като бе подкрепена от останалите кандидати, които отпаднаха на първия тур.

Последните проучвания показват, че Макрон е има подкрепата на 25 процента от френските избиратели; Льо Пен, Пекрес и Земур събират по около 15 процента. Кандидатите от Социалистическата партия, някога една от двете основни политически партии на Франция, Комунистическата партия и Зелената партия, не стигат и 10%. Кандидатът на социалистите Ан Идалго трудно ще се пребори с конкуренцията на зелените и на крайната левица.

Изборите ще са във време, в което Франция е ротационен председател на ЕС. Във връзка с това пред Макрон ще виси с пълна сила въпросът за разширяването на Съюза със страни от Западните Балкани. Този въпрос няма да е сред удобните за президента Макрон, особено ако реши да се кандидатира, защото ще трябва да се съобразява с общественото мнение, което не гледа с одобрение на новото разширяване на Европейския съюз. Освен това миналата година Макрон прокламира сериозна реформа на институциите и на самия ЕС преди разширяването, въпреки че е привърженик на приобщаване на Западните Балкани.

Парламентарни избори в Унгария, април 2022 г.: Ще свалят ли Орбан?

„Орбан или Европа“. Това могат да решат унгарските парламентарни избори догодина. Виктор Орбан, ръководител на крайнодясната партия Фидес, е министър-председател на Унгария от 2010 г.

През почти 12-те си години като министър-председател Виктор Орбан превърна източноевропейската нация от 10 милиона в самозвана „нелиберална демокрация“, ограничавайки свободата на печата, ерозирайки съдебната независимост и въвеждайки редица социално ограничителни мерки, включително скорошна забрана на материали, за които се смята, че насърчават хомосексуалността, написа Time. ЕС, който налага демократичните норми, заплаши Орбан със санкции и съдебни действия. Той се представя като защитник на християнските ценности. Той също така казва, че иска Унгария да остане в Европейския съюз, въпреки че яростно се бори срещу него, обвинявайки Брюксел, че потъпква суверенитета на Унгария, отбелязва Time.

Неговите критици, а той има много както и в собствената си страна, така и в чужбина, казват, че той унищожава демокрацията в Унгария. Ето защо Унгария беше единствената страна от ЕС, която не беше поканена на срещата на върха за демокрация на президента Джо Байдън миналия месец, отбеляза специализираното издание Council on Foreign Relations. Орбан беше и е критикуван за редица нарушения на правата на човека, особено на мигранти и членове на ЛГБТК+ общността.

Шест опозиционни партии от целия политически спектър се споразумяха да обединят усилията си, за да свалят Орбан: ляволибералната Демократична коалиция, социалдемократическата Унгарска социалистическа партия, либералната партия „Моментум“, дясното движение „Йобик“, екологичната партия „Политиката може да бъде друга“ и зелената партия „Диалог“. След два тура на гласуване, коалицията реши, че Питър Марки-Зай, кандидат от център-дясно и кмет на югоизточния град Ходмезовашархели, ще бъде неин кандидат за мястото на Орбан. Според данните на социологическата агенция „Медиан“ от средата на декември 2021 г. на следващите избори 41 процента от избирателите ще гласуват за опозицията и 39 процента – за управляващите. На изборите унгарците ще гласуват и във всенароно допиване за това какво може да се преподава в училищата по въпросите за хомосексуалността и транссексуалността.

Общи избори във Филипините, 9 май: Маркос – Дутерте, две фамилии завинаги

Конституцията на Филипините забранява на президента Родриго Дутерте Конституцията на Филипините след диктатурата от 1987 г. забранява на Родриго Дутерте да се кандидатира за преизбиране на 9 май 2022 г., когато изтича шестгодишният му мандат и филипинците избират нов президент, вицепрезидент, членове на двете камари на Конгреса и местни служители. Но въпреки това състезанието е белязано от присъствието на Дутерте. Той отлага политическото си пенсиониране, като в крайна сметка реши да се кандидатира за място в сената. Говореше се, че иска дъщеря му Сара Дутерте-Карпио да се кандидатира за президент, за да може да го предпази от разследвания за войната, която водеше срещу разпространението на наркотици. Въпреки че проучванията показват, че тя има добър шанс да спечели, Сара Дутерте-Карпио избра да се кандидатира за вицепрезидент и беше незабавно одобрена от кандидата за президент Фердинанд „Бонгбонг“ Маркос-младши, единствен син на бившия диктатор Фердинанд Маркос-старши (Филипините избират президенти и вицепрезиденти поотделно; не е необходимо те да са от една и съща партия.)

Council on Foreign Relations (CFR) отбелязва, че партньорството Маркос – Дутерте вероятно има за цел да увековечи двете политически династии.

Други кандидати за президент са Мани Пакиао, бивш световен шампион по бокс, който по-късно стана сенатор; Лени Робредо, настоящият вицепрезидент; Иско Морено, кметът на Манила; и сенатор Панфило Лаксън. Последните проучвания показват, че почти седем от десет избиратели подкрепят Маркос, като Робредо е на второ място с едва 11 процента подкрепа.

Въпреки че води в много анкети, победата на Маркос далеч не е сигурна. Овен срещу съперниците си, той се бори в няколко дела пред филипинската избирателна комисия, включващи предишна присъда за неподаване на данъчни декларации.

Но който и да спечели, ще наследи плашещо съчетание от проблеми: COVID-19, нестабилна икономика, значителни бедност и неравенство и… „нахлуващ“ Китай. Критиците се опасяват, че победата на Маркос и Дутерте-Карпио само би влошила културата на безнаказаност за извънсъдебни убийства и нарушения на човешките права, които характеризираха кървавата война на Дутерте срещу наркотиците. Той също така наруши свободата на печата и изостави съюза на САЩ, за да флиртува с Китай, написа Time.

Според статистиката на филипинското правителство полицията е убила над 6100 предполагаеми дилъри на наркотици от средата на 2016 г., но активисти и Организацията на обединените нации смятат, че реалната цифра може да бъде многократнo по-голяма. Съобщава се, че злоупотребите са толкова тежки, че Международният наказателен съд (МНС) започна разследване на предполагаеми престъпления срещу човечеството, извършени от правителството на Дутерте, както като президент, така и като кмет на град Давао, въпреки че наскоро беше спряно по причини, които остават неясни, изтъква Foreign Policy. 

Парламентарни избори в Австралия, до 21 май 2022 г.: ваксинация и климат

Австралийската конституция изисква парламентарните избори да се проведат до 21 май. Гласоподавателите ще отидат до урните, за да изберат 151 депутати в Камарата на представителите и 40 от 76-те в Сената. Премиерът Скот Морисън, лидер на дясноцентристката Либерална партия, все още не е определил датата за гласуване. Вероятно ще е в началото на пролетта. Либерално-националната коалиция, известна просто като „Коалицията“, се надява да спечели мнозинство за четвърти тригодишен мандат. Опозиционната австралийска лейбъристка партия, водена от Антъни Олбанез, се надява да се върне на власт за първи път от 2013 г.

Коалицията беше и е обвинявана за слаба ваксинационна кампания срещу COVID-19. Рейтингите на одобрение на Морисън паднаха до най-ниската си точка от март 2020 г., когато се понижиха в резултат на колебливата реакция на правителството на екстремните горски.

Очаква се изменението на климата да бъде основен проблем на изборите. Лейбъристите наскоро публикуваха план за намаляване на емисиите на парникови газове с 43 процента до 2030 г., по-амбициозна цел от поставената от коалицията. Проучванията показват, че лейбъристите ще изгубят, както и че австралийците предпочитат Морисън пред Олбанез като министър-председател.

Избори в Колумбия, 29 май: насилие, мигранти, наркотици

Президентът Иван Дуке, първият колумбийски държавен глава, който встъпи в длъжност след мирното споразумение от 2016 г., сложило край на продължилата половин век гражданска война с партизаните от Революционните въоръжени сили на Колумбия (FARC), е готов да се поклони следващия август, след като предаде президентския пост след изборите през май. Съгласно конституцията на Колумбия, Дуке няма право да кандидатства за втори четиригодишен мандат.

Като сенатор Дуке се противопостави на споразумението, прието от неговия предшественик Хуан Мануел Сантос, и обеща да го промени по време на президентските избори през 2018 г., които го доведоха на власт. Наблюдателите припомнят хвалбите на Дуке за успешна борба срещу наркокартелите, но и пренебрегването на мирните споразумения в селските райони, както и възраждането на престъпността, убийствата и въоръженото насилие. Пандемията също не помогна за успокояване на обстановката.

Заедно с това правителството на Дуке е обвинявано в брутално полицейско насилие срещу протестиращи. И докато темповете на икономически растеж на Колумбия се възстановиха до нивата от преди пандемията, продължителните локдауни все пак увеличиха неравенството, държавния дълг и влошиха пазара на труда, който вече страда от ниска производителност, отбелязва Foreign Ppolicy. Много колумбийци също са загрижени за притока на мигранти от Венецуела.

На този фон над 60 кандидати се борят да наследят Дуке, но към октомври м.г. само четирима имат повче от 4 процента одобрение, според Americas Quarterly. Според Bloomberg, Дуке през октомври м.г. е имал рейтинг на неодобрение от над 77 процента.

Водещи в надпреварата са четирима мъже: бившият губернатор на Антиокия и трикратен кандидат за президент Серджо Фахардо от центристката партия „Граждански ангажимент“; бивш сенатор Хуан Мануел Галан от центристката партия Нов либерализъм; бивш кмет на Букараманга, Родолфо Ернандес, който се кандидатира като независим от платформа за борба с корупцията, смятан за отстояващ гранично десни позиции; и сенатор Густаво Петро, ​​бивш партизанин, от ляво-прогресивната Хуманна Колумбия.

13 март 2022 г. ще бъде ключов за страната. Два месеца и половина преди президентския вот, партиите започват преговори за коалиции, както и първични избори. Очаква се три големи коалиции да се отправят към изборите през май – лява, дясна и центристка. Всеки ще представи президентски кандидат. Също на 13 март колумбийците гласуват на парламентарни избори за Камарата на представителите и Сената. Въпреки че огромното мнозинство от тези места се избират чрез пропорционално представителство, има отделни квотни места за афроколумбийци, коренни колумбийци, колумбийци изселници и за FARC. Резултатите от това гласуване ще бъдат важен тест за всяка междупартийна коалиция преди и по време на кампанията си за президентския вот, коментира Foreign Policy.

Избори в Швеция, 11 септември: С Андерсон напред или с крайнодесните 

Първата жена премиер на скандинавската страна Магдалена Андерсон наследи Стефан Льовен миналия ноември, като интересното тук беше, че тя беше избрана на поста два пъти за една седмица. Само седем часа след първоначалното й встъпване в длъжност тя подаде оставка, след като Зелената партия внезапно напусна коалицията си с управляващите социалдемократи. След като нейният бюджет беше провален – и вместо това беше приет бюджетът на опозицията, съвместно подписан от радикалната партия Шведски демократи – Зелената партия отказа да управлява според приоритетите на крайната десница.

Дни по-късно Андерсон беше преизбрана. След напускането на Зелените обаче тя ръководи правителство на малцинството. Въпреки че социалдемократите разчитат на подкрепата на либералната Центристка партия, Социалистическата лява партия и Зелената партия, за особено важните мерки и закони в парламента, на практика разбитата коалиция е обединена само от едно – да се противопостави на Шведски демократи, които като трета политическа сила в парламента, имат все по-голямо влияние и обществено, и политическо.

Редовните парламентарни избори, които се провеждат на всеки четири години в Швеция, ще покажат дали Андерсон ще може да продължи напред.

През 2015 г. Швеция се представяше като гостоприемно убежище, но през последните години обществените антиимигрантски настроения принудиха почти всички партии да се преместят вдясно. Както пише Джеймс Трауб от FP, „шведите са научили… че дори и най-благосклонната държава има своите граници“.

За Андерсон Шведски демократи от една страна са причината коалицията й да се разпадне. Но от друга, като че ли й подсказаха приоритети, с които бе утвърдена в парламента, макар че са в опозиция. В речта си при встъпването си в длъжност като министър-председател Андерсон подчерта, че мигрантите трябва да научат шведски и да допринесат за развитие на социалната държава Швеция.

Общи избори в Бразилия, 2 октомври: Реванш на Да Силва или отново Болсонаро

Бразилците ще изберат нов президент, вицепрезидент и Конгрес следващия октомври. Очаква се сегашният президент Жаир Болсонаро да се кандидатира за втори четиригодишен мандат. През 2019 г. той напусна политическата партия, която го катапултира към президентството, което е проблем, защото Бразилия изисква кандидатите да принадлежат към политическа партия. Болсонаро реши този проблем миналия месец, като се присъедини към центристката Либерална партия. Съмнително е това да е сигнал за смекчаване на десния му популизъм, подчертава CFR. Лошото справяне с пандемията от COVID-19 – той я отхвърли, определяйки я като „малък грип“ – доведе до такъв ужасен скок в случаите на коронавирус, че парламентарна комисия го призова и обвини в престъпления срещу човечеството. Той също така бе обвинен, че насърчава унищожаването на тропическите гори на Амазонка.

Основният съперник на Болсонаро вероятно ще бъде бившият президент на Бразилия Луис Инасио Лула да Силва. Той беше осъден за корупция през 2017 г., обжалва и беше освободен през 2019 г. от затвора, където излежаваше според него политически мотивирана присъда. Повечето анкети показват, че Лула е водещата кандидатура и ще вземе реванш. Въпреки това популярността на Болсонаро нарасна, след като прие предложение за значително увеличение на паричната помощ за бедните, макар и с риск да разбие националния бюджет. Това беше голям обрат за Болсонаро. По-рано той предложи намаляване на бедността чрез ограничаване броя на децата, които бедните бразилци имат. Болсонаро също атакува, без да предлага никакви доказателства, сигурността на бразилската система за електронно гласуване, като така искаше да постави под въпрос всеки загубен от него вот. Стана популярно изказването му, че вижда три възможни пътя за бъдещето си: арест, убийство или преизбиране.

Босна, 2 октомври, трима президенти: ще има ли траен мир с тримата президенти

Босна, също като Бразилия, ще поведе общи избори на 2 октомври 2022 г. По силата на Дейтънското споразумение от 1995 г. с посредничеството на САЩ, сложило край на тригодишната война, Босна и Херцеговина ще избере трима президенти.

Днес страната се състои от две поддържави: Федерация Босна и Херцеговина, която е с мнозинство бошняци и хървати, и Република Сръбска, която е с преобладаващо население от босненски сърби. Всяка етническа група получава свой собствен президент, като жителите на Федерация Босна и Херцеговина гласуват за президентите на Босна и Хърватия, а жителите на Република Сръбска избират сръбския президент. Заедно тримата образуват нещо като тристранен лидерски апарат. Долната камара на парламента на Босна, Камарата на представителите, делегира две трети от местата си на депутати от Федерация Босна и Херцеговина и една трета на Република Сръбска – всеки избран в отделните съставни части чрез пропорционално партийно представителство. Горната камара, Камарата на народите, се състои от петима бошняци, петима хървати и петима сърби – всички назначени.

Много наблюдатели критикуват това деликатно избирателно споразумение като слабо и неустойчиво, особено защото не осигурява представителство на членовете на малцинствените групи. И преди изборите в Босна през 2022 г. тя наистина започва да се разпада. Както Хамза Карчич пише във Foreign Policy, „може би на нито един етап от края на войната в Босна през 1995 г. не се е говорило толкова много за възобновяване на войната в страната“.

Лидерът на босненските сърби Милорад Додик ускори през декември осъществяването на своя сепаратистки проект. На 10 декември м.г. парламентът на Република Сръбска (в Баня Лука) даде на правителството на съставната част срок от шест месеца, за да организира законно оттеглянето си от трите важни общи институции на централната държава: армия, правосъдие и данъчна система.

Проектът, естествено, беше критикуван от Запада.

Междинни избори в САЩ, 8 ноември: ще се върнат ли републиканците на власт

Очаквайте контролът върху едната или двете камари на Конгреса да смени собственика си, категорични са наблюдателите от Council on Foreign Relations. Междинните избори обикновено минават зле за партията на президента, особено в Камарата на представителите. През последните седем десетилетия президентската партия е губила средно двадесет и пет места в Камарата на представителите в междинните мандати. Понякога и повече. Демократите загубиха 63 места в Камарата на представителите през 2010 г. Преразпределението, предприето след преброяването през 2020 г., е в полза на републиканците.

Демократите може да се справят по-добре в Сената, където 20 от 34-те оспорвани места се държат от републиканци и нито едно от местата, които демократите защитават, не е в щати, които Доналд Тръмп спечели през 2020 г. Но споровете между умерените и прогресивните крила на Демократическата партия и спадналият рейтинг на одобрение на Байдън ще са бреме пред техните кандидати за Сената. Ако републиканците си върнат една или и двете камари, законодателната поляризация и блокирането ще се задълбочат в навечерието на президентските избори през 2024 г. И бъдете готови за спекулации, че републиканската камара ще направи Тръмп свой председател, отбелязва Council on Foreign Relations и уточнява: конституцията не изисква председателят на Камарата да бъде член на Конгреса.

Предизборната борба при всички случаи ще е интересна в една дълбоко поляризирана страна, разделена политически дори от коронавируса: докато демократите по принцип ходят с маска, то републиканците масово отхвърлят това предпазно средство, насърчавани от свои лидери, включително от Тръмп.

2022-а ще бъде повратна изборна година в Съединените щати и републиканците влизат в нея с амбицията да постигнат нещо, което доскоро изглеждаше немислимо: да победят, отбелязва в свой анализ Франс прес, цитиран от БТА.

Парламентарни избори в Тунис, 17 декември: суспендиран парламент и управление с укази

10 години след арабската пролет, започнала на 18 декември 2010 г., през тази година в Тунис се очертават интересни събития. На 25 юли 2021 г. в Деня на републиката, президентът Кейс Сайед пое цялата власт в страната, уволни министър-председателя на страната и суспендира работата на парламента за един месец. Тогава президентът каза, че това е временно средство за възстановяване на контрола над страна, разтърсена от сътресения и протести, свързани с икономическите последици от COVID-19.

Докато поддръжниците на Сайед празнуваха този ход, други го определиха като преврат. Някои подозираха, че това може да е опит на президента да спре нарастващата популярност на умерената ислямистка партия Енахда (Ennahda), към която принадлежеше сваления премиер и която имаше мнозинство в парламента. А парламентът все още не работи.

След като продължи да отлага датата на повторното му свикване, миналия септември Сайед обяви, че ще управлява с укази, настоявайки, че това не е противоконституционно. Той също така натовари Найла Боудън, първата жена премиер на страната, да сформира кабинет. Боуден, професор по инженерни науки, до момента не се беше занимавала с политика и се смята за независима.

В крайна сметка парламентарните избори през декември 2022 г. ще имат малко влияние върху политическия дневен ред на Сайед; той беше избран през 2019 г. за петгодишен мандат. А конституцията, представена на избирателите през юли, почти сигурно ще бъде изготвена в негова полза, отбелязва Foreign Policy. Но изборите – на които гласоподавателите избират 217-те членове на тунизийския парламент чрез пропорционално представителство на партийните листи – ще бъдат индикация за това какво е общественото мнение за противоречивия президент година и половина след избора му, който повечето от страните в света определиха като недемократичен.

Повечето, но не всички. Към октомври рейтингът на одобрение на Сайед нарасна до около 77 процента, според анкета, проведена от SIGMA Conseil Foundation и Ал Магреб. В това наблюдателите видяха голям парадокс в страна, все още преследвана от скорошния спомен за диктатурата.

В Африка през годината избори предстоят в още две държави – Ангола и Кения.

Управляващата партия на Ангола MPLA избра президента Жоао Лоренсу за кандидат за президентските избори през август 2022 г. Основната опозиционна партия УНИТА ще изправи срещу него Адалберто да Коста Джуниър. Настоящият президент замени бившия президент Хосе Едуарду душ Сантос през 2017 г. Душ Сантуш остана на власт 38 години.

Настоящият президент обеща да възстанови зависимата от петрола икономика на Ангола и да се бори с корупцията, заради която е обвиняван от бившото първо семейство, че води политически лов на вещици.

Лоренсу е изправен пред опозицията на нова коалиция – Обединен патриотичен фронт. Според Africa Report вятърът вее в платната на опозицията, докато MPLA е по-разделена от всякога.

След встъпването си в длъжност Лоренсу възстанови над 3 милиарда долара, откраднати от суверенния фонд на страната, припомня в своя обзор Аfrica news.

През декември 2021 г. Райла Одинга стартира за пореден път кандидатурата си за президент на Кения, този път с подкрепата на настоящия държавен глава Ухуру Кениата. Бизнесмен и политик, Райла Одинга беше министър-председател на Кения от 2008 г. до 2013 г.

Кениата, заедно с Одинга, се опитаха да въведат редица институционални реформи чрез Инициативата за изграждане на мостове (Building Bridges Initiative – BBI), но тя се провали, пише Аfrica news.

Сега след слизането на Кениата от власт, се отварят възможностите пред бившия вицепрезидент Уилям Руто и дългогодишния опозиционен лидер Райла Одинга, които са фаворити. Изборите вероятно ще бъдат оспорвани. Докато светът чака да види резултата от тях, има ранни признаци на апатия сред избирателите; някои окенийци отказаха да се регистрират по време на масовата регистрация на избирателите.

Важни избори в Индия: какво ще е бъдещето за Моди?

Ще завършим прегледна на изборната година с един малко по-особен случай. В Инди общите избори са едва през 2024 г., но в началото на тази година предстоят гласувания за щатско събрание на Утар Прадеш, които могат да определят бъдещето на управляващата индуистка националистическа партия Бхаратия Джаната.

С над 200 милиона жители, най-гъсто населеният щат в Индия – Утар Прадеш, ще се отправи към изборите в началото на 2022 г. Роден щат, избирателен район на министър-председателя Наренда Моди, щатът е част от пояса на хинди в Северна Индия и ключов индикатор за популярността на Бхаратия Джаната.

Под ръководството на Моди, тази партия предизвика мюсюлманите в страната, отвори отново религиозните рани и даде власт на хиндуистките групи, отбеляза Time. Фермерите в Утар Прадеш бяха движеща сила зад продължилите една година протести, които принудиха Моди да обещае през ноември да отмени разделящите закони за селскостопанска реформа.

Моди твърди, че законите – насочени към отваряне на селскостопанските пазари в Индия за по-голямо корпоративно участие – биха повишили доходите на фермерите. Анализатори обаче смятат, че обещанието, рядко срещано, на министър-председателя предполага, че партията му е загрижена за изборите за щатско събрание, които неизбежно ще бъдат прочетени като средносрочен референдум за управлението на Моди.

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!