Имуностимулантите – потенциален пусков механизъм за автоимунитет

Ако човешкият организъм беше държава, то имунната й система щеше да е нейната армия. Когато в организма влезе чужд агресор или се направи опит за вътрешен преврат, имунната система повишава бойната си готовност и ако не разгроми врага чрез насочена специална операция, влиза в състояние на война. Понякога обаче комуникационен проблем или повреда в командния център насочват милитаристичните действия отвъд всички правила за водене на война. 

Дали е възможно примирие? С този актуален въпрос се обърнах към проф. д-р Доброслав Кюркчиев, дмн, началник Лаборатория по клинична имунология към УМБАЛ „Св. Иван Рилски“*. От него разбрах, че освен клетки-убийци, имунната ни система изпраща разузнавачи, притежава командни центрове, в които се насочват специализираните части; офицери, които организират операциите, дори военна полиция, която следи как се държи армията.

Дали ремисията е примирието, към което се стремят преговарящите – в случая лекарите с техния терапевтичен арсенал? Ролята на медикаментозните терапии проф. Кюркчиев определи като Сини каски, чиято роля е да поддържат това примирие. В момента, в който те се оттеглят, държавата отново се дестабилизира.

Излизайки от военната стилистика, разговорът продължи в посока изясняване на автоимунните процеси – кое ги отключва, какви рискови фактори стоят в основата на автоимунните заболявания и можем ли да се защитим. „Във всички случаи автоимунитетът се явява един дефект в имунната система, който обуславя дефекти в целия организъм, с всичките последствия, засягащи различни органи и системи.“ Но за да се прояви този дефект, проф. Кюркчиев уточни, че трябва да се случи „пречупване на имунологичния толеранс“, който в повечето случаи се извършва върху генетичен терен, подтикнат от външна причина, която да отключи процеса.

Такива външни причини могат да бъдат вируси, включително SARS-CoV-2, тютюнопушене, стрес, UV-лъчи, перорални контрацептиви, липсата на достатъчно сън… „разбира се и храната, защото чрез нея влизат различни микроелементи, които оказват влияние върху Т-клетките и антителата. Само че, ако абсолютизираме тази тема, стигаме до извода, че ако се храним правилно, спим добре и не се стресираме, то няма да имаме заболявания, касаещи имунната система. Само че това не е така, макар в модерния свят хората да са много изкушени от това предизвикателство.„

Придържането към здравословен начин на живот може и да не е категоричен начин да държим имунната си система изправна, но в профилактиката основен фактор се оказва проследяването на определени лабораторни маркери, когато имаме фамилна обремененост. Генетичният терен е основен ключов момент за автоимунитет и, хванат навреме, един начален процес може да бъде спрян успешно или поне контролиран така, че да не даде симптоматична изява.

Имуностимулантите са изключително разпространен метод за подпомагане на имунната система, но дали са средство за превенция на неблагоприятни събития от автоимунен характер? „Едно от най-важните неща в профилактиката е да не се взимат имуностимуланти или средства за подсилване на имунитета, защото те са потенциален пусков механизъм.“ Кога обаче имуностимулантите трябва да се приемат, можете да разберете във видеото.

„На практика не е важно имунната система да е силна или слаба, а да е добре регулирана, а средство, което да я регулира добре не съществува.“ Макар че една от ролите на вит. Д е точно такава, затова специалистът горещо препоръчва изследване на нивата на този витамин, който по думите му е дефицитен в българската популация.

Какви са първите признаци на недобре функционираща имунна система, как се отразява вирусът на COVID сред пациентите с автоимунни заболявания и рискована ли е при тях имунизацията, какво представляват цитокините и кога се получава кръстосана реактивност, са само част от въпросите, на които проф. Кюркчиев даде отговор. Той успя да отговори и на вашите въпроси:

• Може ли да се направи пълен имунологичен статус на човек?
• Възможно ли е човек да бъде здрав, въпреки наличието на положителни антинуклеарни тела и без динамика в състоянието
• Каква е ролята на имуностимулантите от растителен произход, особено в детската възраст?
• Колко време след прекаран вирус може да се развие автоимунно заболяване?
• Какво се изследва, за да се види дали се е ре активирал Епщайн-Бар вирусът?

Отговорите на тези и още въпроси можете да видите във видеото.

* Лаборатория по Клинична имунология на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“e ангажирана в имунологична диагностика и проследяване на пациенти с ревматични и гастроентерологични автоимунни заболявания, както на свързани с имунна дисрегулация състояния, хранителни алергии и хранителен интолеранс.

В лабораторията работят четирима лекари и един биолог – преподаватели в Катедра по клинична имунология към МУ-София

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!