Нищожното застраховане и държавната намеса пречат на всички

Наводненията през миналата седмица в Карловско и щетите за над 70 млн. лв., които те нанесоха на хора, собственост и инфраструктура в района, отново поставят на преден план въпросите за планирането и управлението на рисковете от страна на всички заинтересовани страни – гражданите, фирмите, държавата и застрахователните компании.

Пеканов: Готвим се да поискаме 130 млн. евро от ЕС за наводненията в Карловско

Само преди 3 месеца писахме за градушките в Пловдивско и сега пак ще повторим – всеки участник в този процес явно прави нещо погрешно, след като за пореден път сме изправени пред една и съща ситуация.

По данни на националната статистика наводненията са относително често срещани кризисни събития, като броят им варира в много широки мащаби – за периода 2010 – 2020 г. те са между 84 и 692 броя за година.

Регулярно значителен брой наводнения се отчитат в области Варна, Кърджали, Сливен и Смолян. Тежестта им обаче не е еднаква, не са еднакви и щетите, които те нанасят.

За последните десет години общият размер на щетите варира между 15 и 206 млн. лв. годишно, а средствата за възстановяване на тези щети – между 5 и 216 млн. лв.

Графика: Институт за пазарна икономика

Бележка: Данните на НСИ са на база на отчети на общините, в които са възникнали такива кризисни събития.

Огромен дял от средствата за възстановяване са с източник държавния бюджет, като по последни данни на НСИ те са над 97% от всички средства. За 2020 г. единствено в област Бургас са отчетени приходи от застрахователни обезщетения за възстановяване на щети от наводнения в размер на 2 хил. лв. Тук не са включени приходите от застрахователни обезщетения на физическите лица, но от интервютата с част от пострадалите през последните дни можем да направим извода, че те едва ли са много големи.

Графика: Институт за пазарна икономика

Ако можем да обобщим: частната и общинската собственост почти не се застраховат срещу риск от наводнения, държавата почти не извършва превенция и контрол върху рисковите събития, възстановяването на щетите и осигуряването на спешна помощ за пострадалите често е бавно и недостатъчно и се налага включването на доброволчески труд и усилия.

Застрахователният сектор мълчаливо наблюдава събитията, без да използва случая да поеме активна роля в повишаване на застрахователната култура и разширяване на застрахователното покритие.

И тъй като наводнението в Карловско едва ли ще е последното подобно бедствие, на което ще бъдем свидетели, а може би – дори и лично засегнати, за да има все пак някаква „полза“ от това трагично събитие за бъдещето, отново ще повторим:

  1. Застраховайте се. Себе си, имотите, фирмите и дейността си. Проучването и вземането на решение за споделяне на рисковете върху собствеността, бизнеса, здравето и живота е в ръцете на всеки гражданин;
  2. Държавата следва да престане да извършва квази-застрахователни дейности и да обезщетява всички по равно и с по малко, а да започне да се концентрира върху онова, което е типичната й дейност – управление на политики, превенция и контрол върху спазването на закона. Стимулирането на безотговорност не трябва да е приоритет;
  3. Застрахователите е добре да се активизират и да намерят начин да стигнат до гражданите – дали чрез активна информационна кампания, или чрез разработване на продукти, подходящи за всеки рисков случай, комуникация и развенчаване на митовете за застраховането, все още битуващи в българското общество. Активната им роля ще е ключова за промяна на настоящото положение на оплакване и взаимни обвинения. Иначе ще е така и следващия път.

Източник: Институт за пазарна икономика


Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!

Новини по региони

Видин Монтана Враца Плевен Ловеч Габрово Велико Търново Търговище Русе Разград Силистра Добрич Шумен Варна Бургас Сливен Ямбол Стара Загора Хасково Кърджали Пловдив Смолян Пазарджик Благоевград Кюстендил Перник София област София

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!