Стефан Пройнов: Златен медальон на Магнеций 350 – 353г.
Стефан Пройнов: Когато монетите говорят едно, а историята доказва друго. Монетите са били медиите в античността като по търговски път те са разнасяли славата на императори и царе по целият свят. Често са разказвали за събития или мегапроекти в архитектурите за победи на армията и мореплавателни одисеи, те са тези чрез които императорите говорят на поданиците си чрез монетите, но има едни специфични номинали, които се наричат Медальони, които са се раздавали на приближените на императора за тяхната лоялност.
Стефан Пройнов: На вашето внимание представям един медальон на император Магнеций от 350 – 353г. Какво ни разказва монетата? На лицевата страна – аверса има надпис „D N MAG MAGNE – NTIVS P F AVG” AVG се въвежда от Октавия Август и се приема за титла означаваща „Баща на нацията”. Тук обаче прави впечатление, че Магнеций е с Консулска туника, а не с императорски доспехи или с императорски дрехи. Повечето експерти го описват, че носи императорска мантия, но аз бих поспорил с тях. На реверса – опаката страна пише LIBERATOR-REI – PVBLICAE Magnentius, e във военно облекло, на кон. Предлагащ своя ръка към драпирана фигура на Аквилея, държаща рог на изобилието.Тук имаме поредното послание отнасящо се към онзи период, което погрешно може да бъде перифразирано днес „рог на изобилието“ като той е символ на плодородие, богатство и благодат, които датира още от 5 в. пр.н.е. и произлиза от древногръцката митология и по-специално от мита за козата Амалтея, която откърмила с млякото си бог Зевс в една пещера на остров Крит.
След като Амалтея си счупва единия рог, в знак на благодарност Зевс й прави нов, златен рог. Тук императорът се опитва да втълпи, че има богатство. Всички знаем, че в онзи период е имало голяма инфлация и заплатите на войниците и офицерите са били изплащани в големи количества дребни медни монети.
Стефан Пройнов: Анализът на монетите от този период показва, че и качеството на метала се е влошавало, което на практика показва, че императорите са нямали пари да подържат редовно заплатите на армията и на офицерите си. На практика медальоните са предназначени само и единствено за приближените на императора от най-тесен кръг и неговите лоялни генерали. Всички са знаели, че медните монетите не струват и затова са предпочитали да им плащат в злато и сребро. Трето доказателство е теглото на медальона.
Медальонът е с тегло 13,70 гр. равняващо се на три солида и е с размер от 37мм.
На практика плитък образ тънък като дебелина с голям диаметър. Това е по-скоро да поблазни окото от колкото да бъде щедро възмездие. На практика това е една допълнителна заплата на която и се придава повод и тържественост. Днес обаче такива медальони се продават понякога за милиони долари.
Стефан Пройнов, експерт на антично и древно изкуство: Надявам се, че съм ви бил полезен, ако сте останали доволни моля ви споделете тази информация с приятелите си!
