Хронология на предизвестеното завръщане към „Газпром“
Служебният министър на енергетиката Росен Христов публично призна пред bTV на 9 август, че в плановете му влиза и възстановяване на доставките от „Газпром“. Така той потвърди думите на заместника си Еленко Божков от дни по-рано, че да, руската компания, е един от вариантите за запълване на недостига на газ.
Ще проследим по-важните събития в календара – от прекратяването на доставките до анонсите за възможното им възстановяване. Съвсем категорично се повтарят и потретят едни и същи изводи за „Газпром експорт“ и за рублевия декрет на Путин за плащане на газа.
Ще отделим внимание и на това как „Има такъв народ“ набедиха своя енергиен министър в кабинета „Петков“ – Александър Николов, че едва ли не е бил лобист на“Газпром“.
„Казана дума, хвърлен камък“
На 23 март 2022 г. руският президент Владимир Путин огласи указа за плащане в рубли за доставки на газ за неприятелски държави.
Същия ден енергийният министър Александър Николов каза на извънреден брифинг, че сме подготвени за такъв сценарий и доставката не е застрашена. Има финансов контрагент, който може да изпълни транзакцията в рубли. Без обаче да му е все още ясна схемата (която по-късно критикува и отхвърля). Путин дава седмица срок на централната банка и на правителството с указание да определят процедурата за финансови трансакции с Европа в рубли.
На 31 март Владимир Путин подписва декрета, съгласно който чуждестранните купувачи на руски газ трябва от 1 април 2022 г. да го заплащат в рубли. Ако не го направят, доставките ще бъдат прекратени.
На 1 април от „Газпром експорт“ постъпва официално искане доставяният природен газ в България да бъде плащан в рубли. Министърът на енергетиката Александър Николов съобщава, че България ще се придържа към позицията на ЕС за спазване на договорите между партньорите, където е разписан начинът на плащане и той не включва плащане в рубли.
На 3 април пред БНТ Николов каза: „Договорът от наша страна се спазва, не сме в нарушение, това е изключително важно да се знае“. Вече се водят допълнителни преговори със съседни държави, с Азербайджан, за природен газ, вкл. втечнен, който да бъде доставен през Гърция или през Турция. „Нека не забравяме, че текущият договор с „Газпром екпорт“ е до края на годината. Това значи, че те трябва да ни доставят природен газ до края на 2022 годината.“
Газът за същия месец е платен според изискванията в договора. Но на 26 април се получава писмо, че от следващия ден, доставките спират.
В 08,30 часа на 27 април, преди заседанието на Министерския съвет, Николов дава пресконференция – до него са шефовете на „Булгаргаз“ Людмил Йоцов и на „Булгартрансгаз“ Владимир Малинов.
В очакване на 10.00 часа – когато започва газовият ден, ще спрат ли доставките, Николов дава знакова пресконференция, на която каза: „Предложената триетапна процедура от руската страна крие значителни рискове. На практика бихме загубили контрол върху парите си в резултат от неизпълнение от страна на руската банка, отговорна за превалутирането на съответната сума в рубли. Няма и никаква яснота за обменния курс, който ще бъде избран. Има риск за българската страна да плати, но да не получи доставки на газ от руска страна“.
„България е дългогодишен лоялен партньор по действащия договор, през април е платено според договора на „Газпром експорт“ за съответния месец (в договорената валута – щатски долари, но преводът е върнат). Недоставянето на договорените количества означава текущо неизпълнение на договора от страна на „Газпром експорт“. Спазваме санкциите на ЕС“.
„Докато съм министър, България няма да води преговори под натиск и България не се продава на каквато и да е цена и на който и де е търговски контрагент. И в тези условя сме осигурили алтернативни количества.“
„България не е Русия и е лоялен партньор на съседите Сърбия, на Унгария. Ще прегледаме всички договори с „Газпром“, но не бихме създали сътресения като транзитна страна.“
Във връзка с указаната рублева схема за плащане, Николов отбеляза, че „не е проблем отварянето на една или друга сметка – (в рубли), проблемът е в механизма и контрола от българска страна“. „Няма да поставим българско дружество под какъвто и да е риск – правен, финансов или друг“.
В обедните часове на 27 април Александър Николов потвърди, че физическите доставки са спрени.
В същия ден вицепремиерът и финансов министър Асен Василев даде интервю за британската медия Sky News, в което каза, че „от днес имаме 0% руски газ“. „Нарушаването на контракта от страна на Русия не ни прави щастливи“. „Но не бих казал, че сме ядосани. Бяхме подготвени, защото се бяхме изправили пред същата ситуация през 2009 и 2014. Така или иначе – договорът ни изтичаше в края на годината.“ „Надявахме се Русия да спази договора, но това не се случи.“
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков каза: „България… направи неприятелски стъпки, враждебни стъпки спрямо Русия. Затова ще й се наложи (да купува газ) за рубли, иска-не иска, харесва й или не й харесва“.
На 28 април Асен Василев и Александър Николов са в Брюксел, за да договорят общи стъпки за действие след спирането на газовите доставки от Русия. Василев потвърждава, че България няма намерение да разкрие сметка в банката на „Газпром“. Подчертава, че „никога не сме напускали договора с „Газпром““, че те са спрели да изпълняват договора едностранно. Заканва се, че може да съдим руската компания, ако имаме основание и е поискана правна помощ от ЕК за арбитража.
Василев призова Европейската комисия да изясни дали приемането на разплащания за газови доставки от някои по предложената от Москва схема се дължи на това, че различните държави са третирани различно от страна на „Газпром“ или на нарушаване на санкциите от страна на компании в някои държави членки.
Конкретен отговор не се получи, дойде само напомняне от ЕК какво да се прави:
„Купувачите могат да откриват разплащателна сметка в „Газпромбанк“, по която да се извършват съответните преводи на сумите в договорената валута (евро или долари), стига да посочват, че с това плащането е приключено. Това дружествата могат да правят, а останалото е извън позволеното от санкциите.“
Снимка: Фейсбук
На 30 април Александър Николов отново зачерква рублевата схема. Пред БНТ каза: „Ако бяхме приели да плащаме в рубли, газът щеше поскъпне с 11% само от това. Превалутирането не е под наш контрол и аз не съм съгласен с това. Абсолютно неприемливо беше за нас да се съгласяваме на схемата, която „Газпромекспорт“ ни предлагаше – да плащаме в определената валута, а после другата страна да превалутира плащането и чак тогава да го потвърди. И продължава: „Капанът е в това, че руската страна е настоявала всъщност да се подпише анекс към настоящия договор“. Според Николов щетата само от първото плащане по този начин е щяла да бъде около 100 млн. евро и прокуратурата с право е щяла да го попита защо позволява ощетяване по този начин.
„Затова не се съгласих да подписваме такъв документ. Сам съм решил, нямам нужда от съвет какво правя с подобно предложение“, каза Николов. Той за пореден път подчерта, че „Булгаргаз“ е изправната страна, защото с нищо не е нарушила действащия договор.
Едно важно международно събитие си струва да отбележим – на 8 май САЩ наложиха санкции срещу 27 директори на „Газпромбанк“ – сред тях председателят на „Газпром“ Алексей Милер. Както е известно, именно „Газпромбанк“ е посредникът в рублевата схема. Тогава висш представител на администрацията на САЩ каза: „Не замразяваме активите на „Газпромбанк“ и не забраняваме каквито и да било трансакции с „Газпромбанк“…това, което правим е да сигнализираме, че „Газпромбанк“ не е сигурно убежище и затова санкционираме някои от техните висши бизнес мениджъри… за да създадем охлаждащ ефект“.
На 2 юни Асен Василев заяви пред Комисията по бюджет и финанси на Народното събрание, че България вече никога няма да преговаря с „Газпром“, защото е ненадежден партньор.
На 13 юни и на няколко пъти по-нататък работодателските организации, обединени в Асоциацията на работодателските организации в България (АОБР) заявиха, че „българската държава е длъжна да осигури енергийната сигурност на страната, след като България се оказва единствена в ЕС с изтичащ договор за доставка на природен газ от „Газпром Експорт“ ООО“. А също така е „задължително общественият доставчик („Булгаргаз“ – б.р.) да предприеме действия за подновяване на дългосрочния договор, чрез писмо за предоставяне на условия за нов договор, което не отменя действия за резервиране на капацитет и доставки от алтернативни източници.“
На 7 юли, пред журналисти в парламента, Александър Николов обясни, че енергийният микс на цяла Европа зависи изключително много от „Газпром Експорт“. Действително този факт нито той, нито някой друг би могъл да отрече към момента – около 40% от потребностите на Европа се задоволяват от руската компания – с тенденция за намаляване. Но министърът коментира, че поведението на доставчика е далеч от търговско. „Това ще рече, че, ако се съди от поведението от февруари нататък и дори от това, което се случи предходната година, създаване на изкуствен дефицит и изкуствено повишаване на цената за цяла Европа, мисля, че този риск (за повишаване на цените – б.а.) е валиден, но той не е функция от поведението на която и да е държава – консуматор или което и да е юридическо лице.“
На 6 юли Николов отбеляза: „Нека да не се забравя, че в крайна сметка българската страна разполага с активен договор с „Газпром експорт“ (до края на годината) и комуникацията дотолкова, доколкото обхваща нормални правни и търговски отношения, не е спирала.“
На 7 юли Николов каза същото: „Булгаргаз“ спазва всички изисквания по договора с „Газпром“. „Всички възможни рискове са описани детайлно и са изпратени предложения, така че да може договорът да бъде спазван двустранно.“
Дойде 27 юли и станаха известни заключенията от доклада на временната парламентарна комисия, която трябваше да провери обстоятелствата, довели до спиране на природния газ от „Газпром експорт“. В тях се казва, че „решението за необслужване на договора с „Газпром експорт“ по искания от руска страна нов ред на плащане не е взето след внимателно обсъждане и достатъчен обществен консенсус и подкрепа. „Предоставената информация съдържа данни, че дружеството „Булгаргаз“ е предоставило пред обществото избирателно, непълно и манипулативно информацията относно кореспонденцията с „Газпром“ във връзка с поискания от руския доставчик нов механизъм на плащане. Доставчикът ясно е отговорил на опасенията за евентуални рискове. Предоставените документи засилват съмненията, че „Булгаргаз“ е търсил повод за отказ от руския газ и искането на руската страна е използвано именно по този начин.“
На следващия ден, 28 юли, премиерът Кирил Петков и Александър Николов обявиха възможни алтернативи – три плюс четири товара втечнен природен газ от американска компания (производител). Николов отбеляза, че „сега цените в Европа са върхови и задължаването на държавата дългосрочно е нерационално; с решения, стъпвайки на форсмажорни обстоятелства“, имайки предвид сключване на дългосрочен договор в настоящата ситуация.
Дни по-късно – на 4 август, пред Нова Николов разкрива, че ангажиращата оферта (с право на платеца и получателя да реши да я приеме или не) за седемте танкера е от американската компания „Шение“ (Cheniere), вторият по големина в света производител на втечнен природен газ.
Какви ще са цените? „Освен от геополитическата обстановка и очакванията за рецесия (свиване на търсенето), цените зависят от това какво ще реши един систематичен доставчик – „Газпром експорт“, каза Николов. „През последните седмици за пръв път получихме отговор, че природният газ от енергиен ресурс сее превърнал в политически инструмент. „
Цената на оферирания втечнен газ е обвързана с индекса в САЩ, който е значително по-стабилен от европейския, като цената за първите три доставки се очаква да бъде с около 30 долара под европейската, обясни Николов.
На 28 юли руският посланик в България Елеонора Митрофанова заяви пред телевизионния канал „Россия 24“, че Москва е готова да възстанови доставките на газ за България, ако София пожелае. „Договорът е валиден до края на тази година. Така че във всеки момент, когато българската страна реши да плати по схемата, изисквана от „Газпром“, доставките ще бъдат възобновени. Мисля, че всичко е възможно, всичко зависи само от политическата воля и сериозния прагматизъм.“
Ден по-късно пред ТАСС Митрофанова изрази надеждата си следващото българско правителство да бъде по-прагматично от настоящото (това на Кирил Петков). Тя смята, че икономическата ситуация ще принуди страната ни да премине към „по-прагматичен подход“.
На 31 юли в отговор на въпрос на БНТ, свързан с първото изказване на Митрофанова, министър Николов отново каза, че природният газ отдавна не е енергиен ресурс, а е политически инструмент. И бе лаконичен: „Последното предложение относно съществуващия и все още активен договор между „Булгаргаз“ и „Газпром експорт“ е от страна на „Булгаргаз“ към „Газпром експорт“.“
Но отново констатира, че Европа към момента без „Газпром експорт“ не може да оцелее.
На 3 август в своя позиция „Продължаваме Промяната“ заявиха, че не Кирил Петков и Александър Николов спряха доставките по газовия договор, а „Газпром“ – едностранно и в нарушение на договора с България.
Пред Нова на 4 август Николов апелира към президента Румен Радев с думите: „…Държавният глава да си направи изводите за случващото се от месец май насам (след едностранното прекратяване от „Газпром“ на доставките през април – б.р.).
По bTV Николов пък коментира, че Европа ще държи едното си око леко затворено, за да може някои компании да внасят руски газ. „В последните няколко седмици „Газпром“ доказа дали е устойчив, или не като партньор, или е политически инструмент в ръката на някого… най-добре за България би било да има три алтернативни доставчика“ – без да казва какви.
На 5 август Еленко Божков, служебен заместник-министър на енергетиката и член на извънредния щаб по енергетика при служебният премиер Гълъб Донев, каза по Нова, че трябва да се използва и възможността за възстановяване на доставките на руски газ от „Газпром-експорт“. „Всяка опция трябва да се използва.“ Трябва да се разискват условията на руската компания и след като са поносими за някои европейски държави, значи те са възможни, според него. Зам.-министърът смята дори, че освен продължаване на доставките, може да се обсъдят и възможността за получаване на недоставените до момента количества руски газ от 27 април. „Те може да бъдат доставени от началото на следващата година.“
Еленко Божков изреди три възможности за доставка на газ – азерски, втечнен и евентуално (тръбопроводен) газ от „Газпром-експорт“. Той отбеляза, че за три месеца се получава дефицит от 1/3 от нужните обеми – и със седемте танкера, и с азерския газ. И се очаква правителството да обяви търг за краткосрочни доставки на втечнен газ.
На 9 август по време на обществено обсъждане на заявлението за цена за август, направено от „Булгаргаз“, председателят на КЕВР Иван Иванов разкритикува обществения доставчик, че не се е подготвил навреме за спиране на доставките на руски газ, че е трябвало да закупи слотове навреме. И попита защо веднага след спирането на доставките от „Газпром-експорт“ не е проведен публичен търг за април и май.
Изпълнителният директор на „Булгаргаз“ Людмил Йоцов каза в отговор, че от дружеството са извършили плащане до „Газпром експорт“ по условията на действащия в момента договор и не са очаквали руската компания да спре доставката на газ за България. Йоцов призна, че трудно се договорят равномерни доставки на газ, като основният проблем е в липсата на свободни слотове. А търг е бил обявен на гръцки хъб, защото алтернативата за доставки на газ тогава са били само Гърция или Румъния.
ИТН, „Газпром“, Александър Николов
От изказвания в последните дни на висши представители на „Има такъв народ“ разбрахме, че те, макар да не са го обявявали открито, са били за това „Булгаргаз“ да се съобрази с рублевата схема на плащане за доставките от „Газпром експорт“. Наред с БСП, които не го криеха.
Но интересното е, че ИТН набута в своята игра и доскорошния си министър на енергетиката – Александър Николов.
Министърът на енергетиката Александър Николов на няколко пъти е предлагал на Министерски съвет „България да премине на същата схема, по която работят германците, гърците и италианците“ с „Газпром“, но Асен Василев е отказвал. Това каза в интервю за БНР на 6 август заместник-председателят на ИТН Тошко Йорданов.
Два дни по-късно, на 8 август, Станислав Балабанов, доскоро народен представител от ИТН, каза по Нова, че Александър Николов не е имал възможността да си свърши работата заради Асен Василев; да постигне балансира подход, като Германия, Гърция, и Италия. Според Балабанов, Николов многократно е твърдял, че страната ни може да намери баланс по отношение на газовите доставки, но тогавашният вицепремиер отказвал. Балнсът вероятно включва и „Газпром“, подчерта Балабанов.
За Асен Василев е безспорно, че отхвърля всяка възможност за преговори с „Газпром експорт“, макар да напомня на няколко пъти, че „Булгаргаз“ има действащ договор до края на годината.
Дали обаче Александър Николов наистина е бил толкова „привързан“ към руската компания, че и да е настоявал да се приеме схемата, наложена с декрета на руския президент Владимир Путин? От многобройните изказвания пред медиите на ексминистъра Николов излиза точно обратното, както може би става ясно от описаната хронология: демонстрира поведение – персонално, но и отборно, в уникална ситуация – времето преди и след едностранно прекратяване на изпълнение на договор от страна на доставчик.
Вижда се не разнобой, а работа в синхрон между Николов, премиера Петков и вицепремиера Василев – за разлика от набилото се в очи и уста неразбирателство между тях и другите министри на ИТН – Гроздан Караджов и Теодора Генчовска (изключваме Радостин Василев, който се оттегли демонстративно от ИТН), макар всички да подадоха оставки след призива на Слави Трифонов. Има и друго – Петков, Василев и Николов бяха на едно мнение по ключовото предложение за общо договаряне и покупки на природен газ в рамките на ЕС, предложение, което не намери достатъчна поддръжка поне зсега.
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!
