Честит 24 май! Този ден е нашата гордост – буквите са нашата идентичност, словото е нашата мъдрост!

Всичко, което е днес България, е родено от магичната сила на писмеността

Днес е най-красивият, най-духовният, най-българският празник!

На  24 май дата честваме Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност.

Този ден е нашата истинска гордост – буквите са нашата идентичност, словото е  нашият принос за многообразието на европейската култура.

С буквите славим, с буквите обичаме, с буквите страдаме, с буквите се въздигаме. С буквите отваряме врати към знанието, а знанието винаги гледа към бъдещето.

Слово бе наистина нашето начало. Защото всичко, което е днес България, е родено от магичната сила на писмеността. Защото земните неща постигат вечност, когато са пронизани от Духа. Защото без език рухват могъщи държави, изчезват велики цивилизации. В буквите се изявява човешкият стремеж към безсмъртие.

А какво е било преди Словото?…Тъмнини дълбоки… Езически ритуали… Диви племена… Живот, недокоснат от цивилизацията на света…

Нищо не би останало от Аспарухова България, ако не бяха двамата солунски братя – Кирил Философ и Методий. Тези изключително ерудирани и родолюбиви мъже сътворяват съвършена азбука, дават на славянските народи ключ към мъдростта и показват на българите пътя към вечността.

Има ли по-поразителен пример от този на българската писмена реч?! Преди да се появят двамата братя България е силна, но не е велика. В нея има дворци, но няма училища. Всички се плашат от меча й, но никой – от словото й…Без тях ние щяхме да изчезнем като нация, както изчезнаха аварите и хуните. Без тях нямаше да имаме нито едно велико име или дата, които да запомним.

Но българският владетел Борис приема в двореца си учениците на Кирил и Методий… И България престава да се подписва с палеца си…Извършва се едно от чудесата на Средновековието, но не религиозно. България, едва прекрачила прага на християнския свят, става най-ранната предвестница на европейския Ренесанс, който ще настъпи векове по-късно!…

Догарят последните жертвеници на Тангра…След това идат буквите: Аз- Буки- Веди…

България се ражда за втори път!

При Симеон – един от най-образованите владетели в тогавашна Европа – започва Златен век. На старобългарски език се създава третата писмена цивилизация през Средновековието – славянската. А Симеонова Велика България се изравнява с двете големи сили на своето време – Византия и Франкската империя.

Един войнствен народ поставя пред своя огнен свод първите български светци и превръща ликовете им в икона – не само за молитва и смирение, а в знак за достойна нация. Тяхното честване е обявено през 1851 година от братята Найден и Константин Герови в празник на българската просвета и култура.

…24 май – ден на Словото! Символ на българския дух в пътя му през вековете! Най-чистият български празник, на който цял един народ коленичи и се прекланя пред Мъдростта! И не може да бъде другояче! Защото този ден е зареден с магията на двамата братя, боговдъхновени в свещеното си дело.

Затова с детска невинност ще изпълняваме този ритуал – отново и отново – като смирен поклон пред Кирил и Методий. И винаги на този ден всичко пак ще се повтаря: ухание на рози и люляк, слънчеви лъчи и весел майски дъжд, закачлив смях и детски песни по улици и площади, плясък на знамена в училищни дворове.

И всяка година градове и села ще блестят с особена светлина – тази на младостта и на надеждата. И, забравили за миг лицата на кризата, ние ще подарим цветя на Онзи, който има сили да ни учи на Истина, Любов и Доброта, напук на реалността. И, когато сълзи в очите му видим, тихо ще шептим: ,,Благословен да си, Учителю! За всичко днес ти благодарим!”

Денят на светите братя Кирил и Методий – създателите на славянската азбука бил отбелязван като църковен празник (на 11 май) още преди XII век, но за първи път е бил честван като национален Ден на просветата през 1851 година.
Празникът на буквите е специална дата за всички нас. И без значение къде се намира човек трябва да пази спомена от жизнерадостната атмосфера в този светъл майски ден.

Кирил и Методий

Кирил и Методий са родени в Солун (днешна Гърция). Методий – през 810г., а брат му Кирил – през 827г. В наши дни са запазени сведения само за по-важни събития в живота им. Двамата братя произлизат от многочислено семейство. Баща им,който се казвал Лъв, бил високопоставен военен управител, а майка им се казвала Мария.

Поради ранната кончина на Лъв, грижата за двамата братя поема чичо им Теоктисто – висш държавник на Византийската империя. С годините двамата братя се образовали и изградили авторитет на уважавани и начетени личности. Кирил станал преподавател в Магнаурската школа, а Методий бил назначен за игумен в манастира Полихрон.

Около 855 година Константин-Кирил Философ създава най-старата българска азбука – глаголицата. „Сказание за буквите“ на Черноризец Храбър свидетелства за това. С нея се слага началото на голямото просветителско и книжовно дело на Кирил и Методий. Двамата братя се заемат да популяризират християнството на славянски език във Великоморавия. Те превеждат от гръцки на старобългарски език най-необходимите богослужебни книги и така полагат основите на старобългарския литературен език.

Кирил починал в Италия на 14 февруари 896 година и е погребан в базиликата „Св.Климент” в Рим. След смъртта на брат си Методий продължил да разпространява славянската писменост до последния си дъх на 6 април 885 година.

Учениците

Делото на Кирил и Методий бива продължено от техните ученици Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава, които, идвайки в България, намират подкрепа за своето дело от българския цар Борис I. Така били създадени Охридската и Преславската книжовни школи. В резултат на просветната и книжовната дейност на учениците на Кирил и Методий, България станала основен център на славянската писменост.

Глаголица и Кирилица

Думата „азбука“ произлиза от имената на първите две букви от глаголицата – азъ и боукы. Английската дума за азбука „alphabet“ пък се получава от имената на първите две букви от гръцката азбука – алфа и бета.

Глаголицата е азбуката, която била създадена от двамата братя. Техните ученици създали по-лесни за изписване букви и тази азбука била наречена кирилица в чест на Кирил. Около 10 % от държавите на планетата днес пишат на кирилица. Глаголицата представлява система от графики. Тя се е състояла от 38 букви, предназначени да отразяват съвсем точно звуковите особености на старобългарския език.

Кирилицата била създадена към края на IX век вероятно в Преславската книжовна школа. Тази азбука включвала 24 букви от гръцката азбука. Към тях били добавени още няколко букви, които отразявали спецификите на старобългарската реч.

Кирилицата и глаголицата се ползвали едновременно в продължение на няколко века. На глаголица били писани църковните книги, а на кирилица – светските. Постепенно обаче новата азбука изместила глаголицата.

Върви, народе възродени!
„Върви, народе възродени“ е химнът на Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост.

Историята на създаването на химна е доста любопитна. Автор на текста е поетът Стоян Михайловски, който написал стихотворението през 1892г. Първоначалният текст бил озаглавен „Химн на Св.св. Кирилъ и Методи” и включва 14 куплета, от които ние днес изпълняваме най-често първите шест. През 1901 г. композиторът Панайот Пипков открил стихотворението в учебника на свой ученик. Изключително вдъхновен, той написал музиката към него само за около четвърт час.

Стихотворението „Върви, народе възродени“ е преведено на 21 езика.

Поклон пред великото дело на  светите братя Кирил и Методий, без които нямаше да сме това, което сме сега.

Поклон пред всички хора на перото, на духа; поклон пред творческия герой на българския народ, който роди велики имена на книжовността, просветата и културата.

Честит празник!

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!